Беше политическа бомба, която предизвика шок и дебати в цяла Испания. Но за режисьора Педро Алмодовар новината, че министър-председателят Педро Санчес обмисля да подаде оставка миналата седмица, не беше изненада.

"Няма човешко същество, което да може да устои на това, което най-устойчивият от нашите президенти изтърпява през последните години", пише Алмодовар в отворено писмо, публикувано дни преди Санчес да обяви, че ще остане на поста си. В писмото режисьорът представя лидера като политик, който потенциално е достигнал точката на пречупване.

Това е поглед към друг, често премълчаван разговор, който се води в Испания и по света през последните години: влиянието на все по-токсичния характер на политиката върху политиците - и какво може да се направи, за да се облекчи този проблем.

Когато в началото на 90-те години на миналия век Ашли Уайнбърг, старши преподавател по психология в университета в Салфорд, започва да събира данни за политиците и тяхното психическо благополучие, той е сред малцината, които се занимават с този проблем. "Много хора извън политиката си мислят: "Да, те не заслужават никакво съчувствие", казва той пред The Guardian. "Но очевидно искате хората във всички видове професии да са във възможно най-добра психическа форма и състояние, за да вършат работата си."

През последните години обаче нещата започнаха да се променят, особено след като самите политици алармираха за това.

"Със сигурност сега говорим за това много по-често. Чуваме политиците да казват: "Това не може да продължава така", отбелязва Уайнбърг.

Това беше посланието, което предложи ирландският президент Лео Варадкар, когато обяви оставката си по-рано тази година, отбелязвайки: "Политиците сме човешки същества и имаме своите граници. Даваме всичко от себе си, докато не можем повече".

Подобно мнение изрази година по-рано и Джасинда Ардерн, която заяви, че вече няма "достатъчно сили", за да ръководи Нова Зеландия като министър-председател.

Други, като финландката Сана Марин, се опитаха да подчертаят, че и политиците са хора. "И аз съм човек", каза тя през 2022 г., когато беше призована да защити личния си живот, и добави, че понякога копнее "за радост, светлина и забавление сред тъмните облаци".

Съществува и усещането, че социалните медии и новините 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата са изтласкали този разговор на преден план, тъй като политиците се опитват да жонглират с работното натоварване и конкуриращите се интереси, които винаги са били характерни за тази работа. През това време те - а понякога и членовете на техните семейства - са постоянно в полезрението на обществеността, посочва The Guardian.

"Политиката може да бъде брутален бизнес", каза тази седмица Хъмза Юсаф, премиерът на Шотландия, когато обяви оставката си. "Тя се отразява на физическото и психическото ви здраве, а семейството ви страда заедно с вас."

В Нидерландия бившият заместник министър-председател Сигрид Кааг заяви миналата година, че е решила да прекрати политическата си кариера, след като годините на "омраза, сплашване и заплахи" са се отразили зле на съпруга и децата ѝ. "Просто не можех да им причиня това отново", каза тя.

Именно подобни анекдоти подтикнаха базираната в Берлин фондация Apolitical да започне първото по рода си глобално проучване на психичното благополучие на политиците в края на миналата година. На този фон интервюта и анкети с повече от 100 настоящи и бивши политици установяват, че 41% от тях съобщават за ниско или много ниско психично благополучие.

“Това, което ни изненада, беше как този показател се съпоставя с други професии”, казва пред The Guardian Кимбърли Макартър, член на организацията. "Тези 41% са с по-ниско ниво на благосъстояние от полицаите, линейките и служителите на първа помощ - длъжности, които са признати за високо стресови", добавя тя.

Констатациите се дължат на няколко фактора, сред които дългият работен ден и липсата на конкретно описание на дейностите. "И така, вие влизате в роля, която е изключително важна, която има много отговорности, но много малко яснота", казва Макартър.

Социалните медии също играят голяма роля. Те "наистина промениха играта", добавя Макартър. "Един от по-възрастните интервюирани ни каза, че преди сте получавали може би по едно писмо на седмица. А след това, когато се появи електронната поща, той е получавал по няколко имейла. Но сега, за по-младото поколение, той призна, че те срещат омразни, притеснителни съобщения хиляди пъти на ден".

Проучванията постоянно показват, че този тормоз може да бъде особено остър за жените и цветнокожите. Фондацията работи за надграждане на констатациите чрез прилагане на стратегии, които да спомогнат за подобряване на благосъстоянието на политиците, независимо дали става въпрос за обучение по осъзнатост или за оспорване на нормите, свързани със злоупотребата в социалните медии.

"Имаме нужда политическите лидери да са на върха на възможностите си, особено когато се борят с критични въпроси като климатичната криза и поляризацията. Трябва да вземат най-добрите възможни решения, защото те засягат живота на всички нас по безброй начини, казва Макартър."

Това е риск, за който Санчес намекна в писмо от миналата седмица. "В този момент въпросът, който основателно си задавам, е: "Заслужава ли си всичко това?", пише той. "Честно казано, не знам."