Успехът на платформите за противоракетна отбрана, които се сблъскаха с първите си сложни сценарии с голям риск в Израел, Червено море и Украйна, ще насърчи военните по целия свят да инвестират в тях, твърдят експерти, и ще засили надпреварата в ракетното въоръжаване.

Иран изстреля към Израел 120 балистични ракети със среден обсег на действие на 13 април, а американските ракети SM-3 и израелските прехващачи Arrow унищожиха почти всички от тях, оставяйки безпилотни самолети и по-малки заплахи за системата Iron Dome. През предходните месеци прехващачи, изстреляни от разрушители на ВМС на САЩ, спряха противокорабни балистични ракети на хутите, а в Украйна батареи MIM-104 Patriot, произведени в САЩ, свалиха усъвършенствани руски ракети „Искандер“ и „Кинжал“.

Шестима експерти коментират пред Reuters, че все повече военни ще започнат да инвестират в противоракетна отбрана, а това ще доведе до сериозни печалби за компании като Lockheed Martin и Raytheon, които изграждат този тип системи.

"Не може да се отрече, че всяка богата държава, която разполага с технологични средства, ще продължи да инвестира в противоракетна отбрана", казва Анкит Панда от базирания в САЩ Carnegie Endowment for International Peace, мозъчен тръст в областта на отбраната и сигурността, пред информационната агенция. "Всичко това е рецепта за надпревара в конвенционалното въоръжаване."

Европейски държави като Нидерландия, Германия, Швеция и Полша вече използват батaреите Patriot, произвеждани от дъщерно дружество на Raytheon - най-разпространената западна усъвършенствана система за противоракетна отбрана.

Саудитска Арабия от години използва своите Patriot за защита от атаки на хутите, като както тя, така и Обединените арабски емирства експлоатират и системата на Lockheed Martin Terminal High Altitude Air Defense (THAAD). Кувейт, Катар и Бахрейн също разполагат с батареи Patriot, а Оман проявява интерес да закупи такива.

В САЩ през април Lockheed Martin спечели договор на стойност 17,7 млрд. долара за прехващач от следващо поколение за програмата Ground-Based Midcourse Defense (GMD), предназначена за сваляне на малък брой междуконтинентални балистични ракети (МБР), насочени към континенталната част на САЩ.

Но въздействието на тази тенденция може да бъде най-остро в Азия, където Китай инвестира много в конвенционално въоръжени балистични ракети. В доклад на Пентагона от 2023 г. се посочва, че Ракетните войски на Народноосвободителната армия разполагат с около 500 ракети DF-26, предназначени за точно поразяване на цели на разстояние хиляди километри. Това поставя базите на САЩ и съюзниците в Япония и Гуам в обсега на атака, която може да бъде осъществена само с 20-30-минутно предупреждение. Също така се смята, че Китай разполага с балистични ракети с наземно базиране, способни да застрашат американските бази и кораби в западната част на Тихия океан.

"В Тихия океан ще се наблюдава допълнителен интерес към противоракетната отбрана, което ще подтикне китайците да изградят повече системи", казва Джефри Люис, директор на Програмата за неразпространение на оръжия в Източна Азия към James Martin Center for Nonproliferation Studies. "Държавите ще искат да придобият нападателни ракети, защото виждат, че други държави ги използват. Това ще повиши търсенето на противоракетна отбрана."

Дъжд от долари

Балистичната противоракетна отбрана функционира чрез засичане на атакуващото оръжие при изстрелване или в полет, след което с помощта на радар, разположен на повърхността, се насочва прехващач към целта. Прехващането може да се осъществи в атмосферата или в космоса, като всяка област изисква различен хардуер. Например перките няма да работят извън атмосферата - за да функционират там, прехващачите трябва да имат малки управляеми ракети.

Необходимите мощни компютри, радари за далечно виждане и ракети, големи колкото телефонни стълбове, не са евтини, а общата им стойност възлиза на милиарди. През 2022 г. например САЩ одобриха продажбата на системите Patriot и THAAD на Саудитска Арабия в сделки на стойност цели 5,3 млрд. долара.

В Индо-тихоокеанския регион по-богатите държави като Япония, Австралия и Южна Корея са основните кандидати за противоракетна отбрана, казва Люис, като почти всяка държава в Азия вече инвестира в ракети.

Японското министерство на отбраната коментира, че страната "трябва основно и бързо да укрепи отбранителните си способности, включително интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана", добавяйки, че инвестира в усъвършенствани ракети Patriot, по-добри радари и подобрени морски противоракетни способности.

В последния си бюджет за отбрана Южна Корея увеличи с 12% финансирането за своята система за противовъздушна и противоракетна отбрана, за да я разшири "от съществуващата концепция за отбрана на по-ниско ниво", се казва в изявление на Министерството на отбраната на страната.

"Случаи като конфликта между Израел и „Хамас“ и руско-украинската война потвърдиха значението на системата за противоракетна отбрана като отговор на все по-усъвършенствани ракетни заплахи", коментират от министерството.

В средата на април Австралия обяви договор на стойност 500 млн. австралийски долара (328 млн. щатски долара) с Lockheed Martin за доставка на система за управление на въздушни боеве, проследяване и унищожаване на самолети и ракети.

„Цената на една балистична ракета често е много по-ниска от системата, предназначена да я спре. Но това не е правилният начин за разглеждане на разходите“, категоричен е Йоджи Кода, бивш главнокомандващ на японския флот и привърженик на подсилването на противоракетна отбрана на страната си. "В условията на война колкото по-евтино, толкова по-добре. Но понякога е необходимо да защитим ключова инфраструктура или ключови командни центрове на всяка цена. Защото без тях ще загубим."

Въпросът за Китай

Повечето от конвенционално въоръжените балистични ракети на Китай са предназначени за поразяване на наземни цели. Но Пекин разполага и с управляеми бойни глави, предназначени за поразяване на кораби в морето, включително DF-21D и варианти на DF-26, разработени от държавната Китайска аерокосмическа научно-технологична корпорация.

Такива противокорабни балистични ракети (ASBM) никога не са били използвани в бойни действия до края на 2023 г., когато силите на хутите в Йемен започнаха да изстрелват произведени в Иран модели по кораби в Червено море. Между ноември - първата документирана употреба - и април Централното командване на САЩ съобщава за най-малко 85 изстреляни ASBM в региона, като са прихванати 20 и е потопен един граждански кораб. Централното командване на САЩ отказва да предостави конкретни данни за ефективността на иранските ASBM, но отбелязва, че повечето от тях, които не са били прихванати, са се приземили без да нанесат щети.

Ефективността на противоракетната отбрана на сушата и в морето ще привлече вниманието на Китай, смята Тонг Джао, старши сътрудник Nuclear Policy Program and Carnegie China.

"Това поражда възможността САЩ и техните съюзници да разчитат в значителна степен на противоракетната отбрана срещу нападение с балистични ракети", добавя той.

Въпреки че техническите особености на китайските ракети са строго пазена тайна, големите инвестиции на страната означават, че те вероятно са по-надеждни, и се смята, че използват сложни контрамерки, за да усложнят прихващането.

"За опоненти като Китай, които разполагат с ракетни запаси, по-големи от тези на Русия или Иран, и по-сложни системи, не е ясно дали извлечените поуки обезсилват съществуващите оперативни конструкции", казва Сидарт Каушал, старши научен сътрудник в Royal United Services Institute.

„Политическите и практическите стимули за инвестиране в противоракетна отбрана ще бъдат твърде привлекателни за много страни, за да бъдат пренебрегнати“, добавя в заключение Люис. "Всички решения за закупуване на отбранителни продукти в крайна сметка са свързани с политиката. А тя е много проста - искате ли да защитите страната си или не? И печелившият отговор винаги е "Да"."