В 21-и век и епохата на четвъртата индустриална революция правенето на бизнес далеч не е монотонна дейност, а динамичен процес, който изисква ежедневна адаптация към новите пазарни условия.

Успешните промени увеличават печалбата на компаниите с 26% спрямо средното за сектора им, а дигиталната трансформация се превърна в неизменна част от всеки успешен бизнес план в информационната ера.

Според проучване сред 573 от топ мениджърите в света, цитирано от Forbes, дигиталната трансформация стои начело на стратегическите планове на водещите корпорации в глобален мащаб в сферите на технологичните иновации, финансовите услуги, телекомуникациите и здравеопазването. 10% от респондентите споделят, че годишния оборот на фирмите, които управляват, надвишава 500 млн. долара.

Следващите две години са критични в това отношение, тъй като половината от участниците в проучването смятат, че фирмите им ще бъдат напълно дигитализирани до края на този период.

Макар по-малко от половината от световните корпорации в изследването (44%) да се смятат за напреднали или водещи по отношение на базите данни и тяхното анализиране, огромна част от тях (91%) виждат увеличение на приходите си след началото на реформите в дейността си.

Разбира се, дигиталната трансформация не е феномен, характерен единствено за частния сектор. Най-добър пример за успешна дигитализация на публичните услуги безспорно е Естония, чиито бивш премиер и настоящ еврокомисар за дигиталната икономика Андрус Ансип преди две години гостува на конференцията за дигитална икономика Webit.Festival.

В разговор с председателя на Webit.Foundation Пламен Русев, политикът прогнозира ръст от 10% в е-търговията и увеличение на брутния вътрешен продукт на Европейския съюз с 1.3%. За постигането на тази цел обаче има едно важно условие - създаване на единен дигитален пазар в Европа.

Именно Андрус Ансип е човекът, който остана в историята на страната си с въвеждането на електронни документи по време на мандата си. Той положи и основите на електронното гражданство - уникален проект, който постави Естония в центъра на световната дигитална карта и улесни значително правенето на бизнес там.

В момента администрацията на балтийската република предоставя на гражданите си цели 400 електронни услуги, докато у нас те са по-малко от 50. Въпреки това, през последните две години и България свърши сериозна работа по отношение на електронното си управление, основно с проекта Open Data, при който в интернет бяха публикувани всички обществени поръчки в периода след 2009 г.

Уви, малко компании и още по-малко държави успяват да се ориентират към цифровото бъдеще, а според вицепрезидентът на лидера в облачните услуги Salesforce Саймън Шорт, причините за това са три - твърде агресивната експанзия на технологиите, липсата на корпоративна култура на адаптация към съвременните процеси на работа и това, че много фирми работят фрагментирано и не успяват да изградят всеобхватни платформи за дигитална дейност.

И тази година Webit.Festival ще даде възможност на българския бизнес да се запознае с топ лектори от най-големите технологични компании в света, иноватори от други държави и фирми, които вече преминават през дигитална трансформация.

Гостите на Webit на 25 и 26 април отново ще могат да избират между 10 паралелни конференции по теми, като интернет на всичко (IoE), мобилност, финансови технологии, здравни технологии, дигитална политика, умни градове, изкуствен интелект и виртуална реалност.

Повече информация за билети и участници на Webit.Festival можете да откриете на: www.webit.bg