„ЛАМЯ ЕООД“ - фантастично приключение или метафора на живота
Интригуваща книга съвсем отскоро е на българския пазар. „ЛАМЯ ЕООД“ е дебютният роман на младия писател Марин Трошанов, чиято премиера се състоя миналия понеделник в литературен клуб „Перото“.
Марин е от хората, които сме свикнали да определяме като всестранно развити - магистър по международни отношения, студент по бизнес администрация, успешен мениджър в IT сектора и не на последно място - талантлив писател.
Той беше така любезен да открехне за нас вратата към фантастичния свят на „ЛАМЯ ЕООД“, а ние се заинтригувахме и ви каним да поемете на „стремителното и спиращо дъха пътешествие“, което Марин предлага на читателите си!
Можете ли да се представите, но така сякаш сте герой в роман и ни срещате за първи път със себе си?
Харесва ми тази алюзия. Всички ние сме герои в един безкраен роман и ден по ден изписваме страниците му с мастилото на своите животи. Смятам, че Марин Трошанов е положителен герой – приветлив, усмихнат и търпелив човек, който се опитва да помага на хората около себе си, но все пак понякога (макар и в редки случаи) доста саможив, циничен и сприхав.
По професия - мениджър в IT сферата със солиден 10-годишен опит. Ръководил съм експертни екипи и съм се грижил за големи международни клиенти. По образование – магистър по международни отношения и текущ студент по бизнес администрация в престижния Шефийлдски университет. По призвание – писател и сценарист.
Кога и как се появи идеята за романа „ЛАМЯ ЕООД“?
Често получавам този въпрос. Помня много ясно кога започна всичко – януари 2014 година. Сега ми се струва толкова отдавна. Бях се отправил към апартамента на моя приятелка, за да отпразнуваме рождения ѝ ден.
Може би тук е моментът да споделя, че обичам да се разхождам в дългите и топли софийски вечери. Наслаждавам се на всички малки тайни, които притихналият град пожелае да ми разкрие.
Е, онази вечер не беше никак топла. Вървях по тротоара на булевард „България“ и около мен се стелеше студена, гъста и непрогледна мъгла. Предполагам сте изпитвали това странно усещане, което кара кожата ви да настръхва, а сърцата ви възторжено и неспокойно да трептят?
В такива моменти една невидима вратичка в дебрите на съзнанието се открехва с тихо скърцане и не знаеш какво може да изскочи оттам. Като нашите древни прародители, за които светът извън пещерното убежище е бил непознато и враждебно място, аз също се питах какво ли остава скрито от погледа ми?
С този роман исках да предложа стремително и спиращо дъха пътешествие – като спускането с онези ужасни влакчета в големите лунапаркове. Дали ще възприемете случващото се като едно фантастично приключение или ще откриете метафорично изражение на живота около нас, е изцяло въпрос на избор. Имате пълната свобода да сте мои съавтори.
Но държа да отбележа, че фокусът на тази история не е върху съществата, които се спотайват в мъглата. Упорито твърдя, че това е роман за любовта. Но не зрялата и мъдра любов на разбирателството, доверието и взаимните компромиси.
А онази вихрена, мъчителна и подлудяваща – изгубена или неслучила се любов, която оставя незараснали белези в сърцето и нахално напомня за себе си, когато най-малко очакваме.
Заглавието е много интересно, откъде идва?
От заниманията на главния герой, който има афинитет към свръхестественото и основава дружеството „Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления“.
Как се спряхте на илюстраторите Петър Станимиров и Веселин Чакъров и каква е ролята на илюстрациите в книгата?
Пепи е мой идол от детството – художник на комикси в списание „Дъга“, издател на книги-игри, арт директор в първата българска компания за компютърни игри. Преди всичко обаче той е изключително даровит илюстратор.
Работили сме по награждавания на международни фестивали комикс „Дамга“ и сме приятели. За мен това беше съвсем естествен избор и никога не съм имал колебания.
Веско открих чрез социалните мрежи. Никога не сме се виждали, но сме говорили с часове. Нашите виждания за изкуството са много сходни. Той е страхотен човек и много талантлив художник.
Пепи и Веско създадоха визията на моята вълшебна история. Екипът ни остава в същия формат и за следващите две книжки. Щастлив съм, че познавам тъй уникални творци.
„ЛАМЯ ЕООД“ е първият ви роман, но вие съвсем не сте дебютант в писането. Спомняте ли си кога и как се зароди тази страст и как се разви във времето?
Винаги съм обичал съчиняването на истории. Изписал съм десетки глупости, преди да стигна до момента, в който наистина да съм доволен от себе си. Имам публикации в сборници с разкази и списания, но повечето ми стойностни неща може да видите в моя блог troshanov.wordpress.com.
Членувате в клуб на българските хорър писатели, с какво ви привлича този жанр и с какво смятате, че можете да допринесете за развитието му?
Членството ми дойде съвсем изневиделица. Председателят Бранимир Събев ме покани и това ми се стори добра идея. Писателите в клуб Lazarus правят и невъзможното, за да творят алтернативна българска литература в изключително трудни и неблагодарни условия.
Иначе за мен е трудно да поставя историите, които създавам в определен жанров контекст. Те преплитат приключение, мистика, любов, хорър и какво ли още не. Това си е чиста проба mainstream литература, достъпна за всеки с поне малко емоционалност и фантазия.
Пътувате много по света, това помага ли ви в писането?
Наистина работата и образованието ми са свързани с много пътувания на различни и интересни места. Всяко впечатление помага, за да изградиш един по-интересен и пълноценен свят. Аз обичам вълнението да се будя в нови хотели и градове. Разбира се, за сметка на това най-скъпият ресурс – времето, никога не достига.
Писането на книги може ли да бъде професия или само хоби?
Не знам в световен мащаб, но в България трудно може да е нещо повече от хоби. Пазарът е малък, а конкуренцията изключително силна.
Имате ли идеи за следващи книги, какво мечтаете да ви се случи оттук-нататък?
„ЛАМЯ ЕООД“ е замислена като трилогия и в момента работя по втората книжка. В главата ми се въртят много проекти, но всичко по реда си.
Това, което ще споделя, е желанието да продължавам да работя с талантливи български художници, за да създаваме продукти с оригинална визия на световно ниво.
На представянето на книгата дойдоха над 300 души и събитието предизвика страхотен фурор. Иска ми се тази искрена и толкова позитивна енергия, това вълнение в името на изкуството никога да не изчезне.
Харесва ми да провокирам емоция у хората, да ги подтиквам да мечтаят, да виждат света в повече краски, отколкото зрението позволява.
Снимки: Личен архив