Британският премиер Тереза Мей оглавява класацията на Bloomberg на 50-те най-влиятелни хора на финансовите пазари, която изданието съставя за шести път.

В класацията попадат някои от обичайните заподозрени. Председателят на Федералния резерв Джанет Йелън може да успокои или развълнува пазарите само с едно изречение. Някои корпоративни лидери могат да дадат тласък или да сринат борсовата търговия с няколко думи.

Именно поради тази причина Уорън Бъфет е класиран на девето място. Ръководители на технологични компании, като Илон Мъск (11-о място) и Травис Каланик (40-о място), създават оживление на пазарите.

В класацията попадат и инвеститори, въпреки че някои пазари се настройват срещу тях. Тази година в списъка няма много основатели на хедж фондове, тъй като компаниите им регистрираха слабо представяне в S&P 500 - един от основните индекси, оценяващи състоянието на фондовия пазар в САЩ. Класацията оценява по-скоро представянето в последно време, отколкото постиженията през целия живот.

Значимостта на Си Цзинпин (4-о място) е очевидна, тъй като той дърпа лоста на икономика, която за добро или лошо е най-големият източник на глобален растеж. Събитията в последно време са причина Тереза Мей да оглави класацията.

Излизането на Великобритания от ЕС ще има голямо значение за финансовия свят и именно Мей трябва да управлява хаотичния развод, пише Bloomberg. В класацията попада и руският президент Владимир Путин, който е поставен на 30-о място.

Някои от хората в списъка упражняват влияние, защото помагат за формирането на общественото мнение. Икономистът Джоузеф Стиглиц (29-о място) продължава да ръководи дебата за икономическото неравенство. А кой, ако не Джон Оливър (50-о място), може да привлече интереса на хората към дълговата криза в Пуерто Рико.

Топ 10 на най-влиятелните хора на финансовите пазари:

10. Серджо Моро (федерален съдия, Бразилия)

Моро и екипът му от прокурори и следователи работиха повече от две години за проследяването на почти два милиарда долара в корупционни скандали на четири континента. Усилията им станаха причина Бразилия да изпадне в най-тежката си рецесия от един век насам и създадоха политически условия за отстраняването на президента Дилма Русеф.

Инвеститорите обаче започват да се отърсват от разследването на корупцията. Основният борсов индекс на Бразилия се повиши с над 30 на сто тази година - знак, че предстои възстановяване.

9. Уорън Бъфет (генерален директор на Berkshire Hathaway)

Оракулът от Омаха е един от прикритите шампиони: компании, които не са популярни имена, но са лидери в индустриите си. Сред десетината придобивки, които Berkshire Hathaway направи тази година, са датска компания, произвеждаща оборудване за птицевъдната индустрия, и производител на бижута в Бостън.

Това не означава, че Бъфет е изгубил вкуса си към компании с високи позиции на борсата: Berkshire Hathaway увеличи дела си в Apple с 55% през второто тримесечие, когато цената на акциите намаля заради очаквания спад на продажбите на iPhone тази година - на фона на понижаването на търсенето от потребителите и конкуренцията от Китай.

8. Джанет Йелън (председател на Федералния резерв)

Тя получава положителна оценка като ръководител на дълго и на този етап стабилно възстановяване. Растежът в САЩ може би е леко разочароващ, но предизвиква завистта на лидерите на други големи икономики. Спокойният подход на Йелън се оказа правилен.

Когато тя, в крайна сметка, позволи повишаването на лихвения процент в края на миналата година, това не спря растежа и не разстрои пазарите, както предвиждаха някои критици. Тя не желае да прибързва със следващото повишение.

Може би най-забележителното й постижение е, че държи критиците настрана в момент на нарастваща политическа поляризация. Фед не предизвиква толкова противоречия в настоящата президентска надпревара, както през 2012 г.

7. Марио Драги (президент на Европейската централна банка)

Не критикувайте ЕЦБ. Когато британците гласуваха за излизане от ЕС, Драги запази хладнокръвие и продължи изкупуването на ценни книжа. Спокойствието му помогна за запазването на единството на еврозоната в близо петте му години на поста.

Италианският банкер предупреди, че прогнозите за растеж в 19-членната еврозона продължават „да клонят надолу“ след референдума във Великобритания. От централата си във Франкфурт той ще направи всичко възможно, за да тласне растежа нагоре.

6. Ангела Меркел (канцлер на Германия)

“Можем да го направим“ беше мотото на Меркел за набиране на подкрепа за политиката на правителството й, насочена към отваряне на границите за бежанците. Германците не са сигурни. Избирателите, които се притесняват дали Германия може да поеме над един милион души, търсещи убежище, наказаха християндемократите на Меркел на последните местни избори.

Засега тя отказва да отстъпи, като засили слуховете, че може да не се кандидатира за четвърти мандат на федералните избори през 2017 г. На този етап обаче липсва сериозен опонент на лидера на най-голямата икономика в Европа.

5. Джеф Безос (основател и генерален директор на Amazon.com)

Влиянието на Безос е очевидно от ходовете, които предприемат конкурентите му. Walmart, която има около четири пъти по-големи приходи от Amazon и с една трета по-ниска пазарна стойност, вложи 3.3 млрд. долара за придобиването на стартъп компанията за електронна търговия Jet.com, която един ден може да й помогне да се конкурира с Amazon.

Китайската компания Alibaba въведе своя версия на Amazon Web Services - облачният отдел, който сега е най-бързо растящият и най-доходоносен отдел на американската компания. Предстои да видим как FedEx и UPS ще отговорят на плановете на Amazon да създаде собствена флотилия от самолети и дронове.

Годината беше добра за Безос, след като измести Уорън Бъфет от третото място в класацията на най-богатите хора в света. Индексът на милиардерите на Bloomberg оценява нетното му състояние на 68 млрд. долара.

4. Си Цзинпин (президент на Китай)

Докато британците предизвикаха нов период на несигурност в Европа, всички погледи тази година бяха вперени в Китай. Си се движи по ръба на бръснача. Той обещава да не позволи годишния икономически растеж да падне под 6.5% до 2020 г. и да предотврати излизането на дълга извън контрол. Ако това се случи, може да се очаква срив на световните пазари.

3. Хилари Клинтън (кандидат за президент на САЩ)

Ако тя спечели, финансовият свят ще наблюдава кой ще има по-голямо влияние върху политиката й – благодетелите на Клинтън от Уолстрийт или привържениците на Бърни Сандърс, които тя опитва да омае.

Ключов тест за нея ще бъде как ще изпълни обещанието си „да гарантира, че богатите, Уолстрийт и корпорациите плащат своя справедлив дял под формата на данъци“.

2. Доналд Тръмп (кандидат за президент на САЩ)

Ако той спечели, финансовият свят ще наблюдава доколко искрен е бил в противопоставянето си на свободната търговия, което е характерно за Републиканската партия от десетилетия, и дали ще изпълни обещанието си да се справи с националния дълг (без да намалява социалните помощи). Друг ключов въпрос е дали ще изпълни обещанието си да отмени закона Дод-Франк за банковите регулации.

1. Тереза Мей (премиер на Великобритания)

На фона на последвалия финансов, политически и икономически трус, последвал референдума на 23 юни, Мей дойде на власт и бързо заяви, че „Брекзит означава Брекзит“, въпреки че беше в лагера на привържениците на оставането в ЕС.

Тя има всичко, за да спечели, ако успее да се договори по щекотливите въпросиq като например дали банките, застрахователните и инвестиционните компании ще могат да продължат да правят бизнес в ЕС от централите си в Лондон. На карта е заложен статутът на лондонското Сити като водещ финансов център в Европа.

Снимки: Wikipedia.org, Flickr.com