Апокалипсис 2012 – краят на света...такъв какъвто го познаваме

Изминалата 2011 г. приключи както с доста сътресения на финансовите пазари, така и на политическата сцена в Европа и Арабския свят. Новата 2012 година също не се очертава като спокойна. Кризата в Еврозоната е далеч от своя край, като различните страни не могат да стигнат до консенсус за мерките, които трябва да се предприемат.

В същото време социалното напрежение расте в множество държави. Наложените бюджетни съкращения в Европа водят до вълна от недоволство сред населението и стачки, които допълнително утежняват ситуацията.

Дори в САЩ, бастионът на капитализма, наблюдаваме протести срещу богатите и неравенството, нещо немислимо допреди години. Отвъд Океана 50 млн. американци живеят под прага на бедността, а 3% от населението реализира над 50% от съвкупния доход в страната.

2012 година вероятно ще доведе до по-силна конвергенция в рамките на ЕС и Еврозоната. Германия и Франция вече обсъждат новите правила, които ще бъдат наложени в опита им да спасят Съюза. За Гърция и другите държави в затруднено положение има два избора – да наложат нужните ограничения и съкращения на раздутите си бюджети, въпреки социалното напрежение, или да излязат от Еврозоната, което ще доведе до драстичен спад на стандарта на живот и пак ще бъдат принудени да живеят според това, което изкарват.

Системата, която през последните десетилетия бе поддържана с натрупването на дълг, вече не е възможно да се задържи. Този дълг достигна неустойчиви нива, в допълнение с трагичната демографска картина в развития свят, твърде големите социалните придобивки и раздут публичен сектор няма как да бъде поддържан в този си вид.

За САЩ пътят е ясен, монетаризация на дълга, а ограничаване на дефицитите не се очертава в близкото бъдеще (в сметките влиза и война в Иран).

Европа, с новия президент на ЕЦБ Марио Драги, също е на път да пусне печатницата за пари. Това ще доведе до инфлация, която е косвения данък който ще плати целия свят за нежеланието да се правят реформи на системата.

В същото време съсредоточаването на парите и властта в много малка група от хора вече трудно може да се нарече дори капитализъм. Така силно прокламираният свободен пазар не съществува в чист вид. Изкривяванията, които се получават в резултат на корупцията (също наричана лобизъм), не водят до справедливо и ефективно разпределение на ресурсите.

Богатите стават по-богати, а масата все по-бедна. Това води до все по-голямо социално напрежение. Дори капитализмът като доминираща система е атакуван.

Като цяло, светът все повече се доближава политически, икономически и социално до катаклизъм. Предстоят интересни времена на промени, но какво обаче ни очаква, никой не може да каже.

Едно е сигурно, в обозримо бъдеще светът няма да е такъв, какъвто го познаваме.

Следвайте ни във Фейсбук

Автор: Павлин Петков