Бившият шеф на Жером Кервиел вещае Апокалипсис

Жан-Пир Мюстие- бившият шеф на Жером Кервиел, не се бе появявал публично от процеса на трейдъра. През това време високопоставеният мениджър се раздели със Société Générale и премина на работа в Unicredit. Първата му изява след този дълъг период е била на 30 ноември, по време на дебат за отговорните финансови регулации. Ето какви перспективи очерта той:

Нашият свят е на път да изчезне

„Може би трябва да говорим за истински проблеми. Мисля, че не осъзнавате, че до два дни или седмица, нашият свят може да изчезне. Това е Армагедон“, заявява Мюстие пред колегите си банкери. „Това няма да е краят на света, но е близо до него. Ние не сме подготвени за голяма социална революция“.

Според него първите виновници за катастрофата са държавите, които са свръхзадлъжнели и им липсва дисциплина. Следват регулаторите, които вземат лоши решения и затрудняват положението. И също банките- по думите му банките са определили прекалено висока норма на възвръщаемост. „Наскоро говорих с Майкъл Милкен (бел. Ред- създателят на понятието Junk Bonds), един брилянтен ум, макар че това няма значение. Той ми напомни, че най-важната формула на Айнщайн не е E = mc2 , а тази на сложната лихва“.

Става дума за правилото 72, което е популяризирано от Айнщайн, и според него 72, разделено на очакваната доходност, дава броя на годините, необходими за удвояване на капитала.

„Банките определиха твърде висока норма на доходност“, заявява Мюстие. „Това нямаше как да продължи, освен ако не останат само банкери и адвокати, а всички останали икономически агенти са мъртви“

По-малко кредити

Според Мюстие това, което се случва във финансовия сектор в момента, е равносилно на 1789 г. за хуманитарната мисъл или интернет – революцията в началото на 21 в.

Той очаква банките сериозно да преосмислят модела си на работа, да намалят задлъжнялостта си, да се ориентират към местните пазари и да предлагат все по-прости продукти. Те ще срещат все по-големи затруднения да отпускат кредити на малки и средни предприятия и на домакинствата.

Колкото до държавите- пазарите не им оставят никакво време да се реформират. Той даде пример с Малайзия, която въвежда много строг контрол на финансовите потоци по време на реформите и успява да се изолира от пазарите до успешния им край.

Означава ли това връщане към финансовия протекционизъм? „За Европа това би било трудно“, признава банкерът. Мюстие допълва, че в момента няма колективна игра. „Ние вече не сме европейци, а всеки за себе си“, завършва той.