Една 17-годишна връзка

Поля, ревах като слон на твоята история!!!

Имам котка, взех я от улицата, така че незнам точно на колко години е, може би на 8-9. Толкова много я обичам, че не мога да си представя живота си без нея. Когато настъпи този момент незнам какво ще правя. Дано да ми е жива и здрава още дълги години

Надя,по най-бързия начин заведи котето на лекар!

I az imamkotarak ima neshto kato top4e otdoly n agurdite i se sumnqvame 4e moje da e tumor... po kvo se razbira dali e tumor? mnogo shte mi e mu4no ako go zaguubq v nas e ot 3 mse4en i sega e na 9 godini

Имахме ку4е Барс .....трудно ми е да пиша но.........само едно ще споделя..4е аз съм виновна за неговата смърт и ако наистина от някъде ме гледа му искам прошка..........ПРОСТИ МИ БАРС МНОГО 4ЕСТО ИЗПИТВАМ БОЛКА И ВИНА ПРЕД ТЕБ.,;ПРОСТИ МИ АКО МОЖЕШ

Страхотни сте! И аз имам такава връзка, даже малко по-дългогодишна връзка вече 20 години с моя котьо сиамец! :)

И аз отраснах с моя котарак.Взехме го от село,когато беше едва на 3 месеца и беше толкова слаб и немощен, че не можеше да измяука дори.Тогава бях на 11, сега съм на 24, вече живеем заедно повече от 13 години... Колко неща е преживял с нас, колко пъти сме го местили в нови апартаменти и колко младежки сълзи е видял...Понякога като го погледна, изпитвам чувството, че гледам възрастен човек... С такъв мъдър поглед гледа, все едно наистина е човешко същество, видяло много от живота, получило много любов и намиращо се в последните си години...Не мога да си представя ,че някога ще си отиде, та ние сме заедно от деца, толкова сме си играли и сме се гледали, та той е моят най-добър приятел, мой брат, колкото и смешно да звучи.Голямо богатство са животните, само тези, които имат, знаят...:)

Изчетох коментари те ви.И ние имахме Ели , която сподели 17години живота си с нас.Взехме я на 2 седмици, майка ми бе починала и липсваше както на мен така и на дъщеря ми.Елито промени живота ни.Къде и не пътува с нас.Понеже нямаше кой да я гледа бе второ ми дете и бе винаги с нас където и да ходихме.Малката прицеса, красива и умна и много чиста.Но разбираше , че много я обичаме.Дъщеря ми порасна, заминах по чужбина за пари да работя за да изучим каката, а то милото стоеше и ни чакаше у дома.Но дъщеря ми трябваше да поеме по нейния си път и Елито мина граници и дойде при мен.Имах трудна раздяла, дъщеря ми замина и тя в чужбина за магистратура и аз доидох и си взех Елито при мен.Тя ме ,, вдигна,, на крака след психичната травма, промених живота си, пак пътувахме много, било в такси или самолет, казваха, какво е това коте, толкова тихо.Спяхме заедно, пиехме си кафето заедно...тя бе целия ми живот зад граница.Но една вечер, забелязох , че не е добре.Истрелях се като ракета при лекара.Беше ноември месец.Започнах да търся най добрия лекар.Нещата се успокоиха и така до юни, когато си доидохме за операция тук в БГ.Нещата съвпаднаха със свадбата на дъщеря ми.Прибрахме се отново в чужбина, но вече пътувах сама за свадбата, гледа я моя близка чужденка, която само нея допусна до себе си.Тя бе моята ,, втора,, дъщеря ,, и приятелка на дъщеря ми.Но, след октоври нещата се влошиха , гледаха я 3 лекари.Всеки ден си казвах , дано съм си у дома , когато дойде краят.Последната седмица, лекаря ме предопреди, че ако изкара до понеделник ще е добре.Биех и сама инжекциите и я молех да яде.Беше толкова хубава , зъбите и до последния миг здрави, козинката лъскава..Тя беше нашата прицеса и получаваше най - доброто.Някога я храних със спринцовката защото беше бебе, а сега я храних за да живее.Казах на дъщеря ми по телефона, а тя имаше рожден ден тези дни и се молихме да не е на този ден.Един ден след това , вечерта състоянието и се влоши, спахме заедно на земята, постелих и долу, не искаше на леглото, и сутринта имаше любимо фотьолче сложих я там и издъхна в ръцете ми.Беше голям удър за мен, извиках момичето по телефона , дойде на секундата, бе неделя..лекара позна, не изкара до понеделник.Отредих я както подобава, сама изкопах гробчето и..ии заваля силен дъжд, както плачеше душата ми.Месеци наред плачех и все ме питаха кой е починал.Все още немога да я прежаля.Дъщеря ми си взе преди 1,5година котенце, пак е Ели, вече имаме и Оскарчо, да са си дружинка.Мъркат ми по телефона, но моето -нашето Ели го няма.Гледам я на снимката, сълзите ми текат и тя много ми липсва.Живота ми се промени без нея.Винаги казвам , че са токова умни, само дето немогат да говорят.И ако човек не обича животните, не може да обича и хората.Обичам те ЕЛИ, аз знам че те има , макар и в друго измерение.

beautiful moments...

И моето котараче стана на 17 години.

котаракът ме умря на 17 години и му изпадаха всичките зъби,не можеше да се храни,не беше излизал навън от апартамента,дори и не искаше

Аз имам две прекрасни котки един черен хубавец и една разкошна персийска бяла принцеса наскоро Шото-черният котарак се разболя от жълтеница испаднах в паника като ми казаха в клиниката диагнозата една седмица се борихме а той горкият не можеше да ходи и залиташе държах му лапичката да не я свива да може да върви системата хранехме се на сила с много мъка но успяхме сега вече ни махнаха абоката не ходим с мъка храним се сами много се радвам че, моето седем годишно другарче ще се възстанови .Хора пазете си животните и ходете редовно на ваксини Големи благодарности на д-р Бакалов от гр. СТ- ЗАГОРА работещ в прекрасната клиника на д-р Емил Петков

Аз имам две прекрасни котки един черен хубавец и една разкошна персийска бяла принцеса наскоро Шото-черният котарак се разболя от жълтеница испаднах в паника като ми казаха в клиниката диагнозата една седмица се борихме а той горкият не можеше да ходи и залиташе държах му лапичката да не я свива да може да върви системата хранехме се на сила с много мъка но успяхме сега вече ни махнаха абоката не ходим с мъка храним се сами много се радвам че, моето седем годишно другарче ще се възстанови .Хора пазете си животните и ходете редовно на ваксини Големи благодарности на д-р Бакалов от гр. СТ- ЗАГОРА работещ в прекрасната клиника на д-р Емил Петков

И аз намерих коте преди 12 години в гората!! Захвърлено! И до ден днешен е с мен. Кастрирах котката Олга преди 2 години, защото разви тумор н гърдичката и докторът каза, че причинителят на туморите са яйчниците. Слава богу всичко е ок сега. Кастрирах всичките си котки и не съжалявам. Дълго отлагах, народиха се много котета. Трудно се разделях с тях. Сега имам 3 у дома и 2 в дома на свекърва ми, за които също се грижа, понеже тя почина наскоро.

И моето котенце почина наскоро на 15 години от туморни разсейки. Случи се този януари. Много години отказвах да я кастрираме, защото ми се виждаше жестоко. Оказа се, че е щяло да й спести 3 туморни операции и тази смърт. Много боли да гледаш как приятелят ти от детството си отива за седмици без да можеш да й помогнеш. Мъчително е и да знаеш, че си можела да го отложиш, да й осигуриш по-дълог живот. Тя много ми липсва. Сигурно винаги ще ми тежи чувството за вина. Кастрирайте котките си, за да са до вас по-дълго!

Аз имам пинчер който е 11 години вече с нас и го имаме като част от семейството,,,както казва майка само където не може да говори...уникални навици...има тумор обаче за съжаление :)

Здравейте отново,и двете ми животинки са кастрирани,този месец ще трябва и с малките на вилата да го направим.Преди да взема това решение обиколих доста кабинети,ходих по изложения,разговарях с много стопани .Котето го оперирахме на 4г.Всичко премина слава богу много добре,но ако още малко сме изчакали,рискувах ме развитие на тумори.Много важно е при женските да се изчисти всичко,но понеже е рисковано поради близостта на яйчниковите тръби и уретерите, някои не правят пълно изчистване ,а други не винаги успяват.Слава- богу попаднах на добър специалист и мина без проблем.Останах доволна,за съжаление не знам къде се премести този лекар. С кученцето ми закъснях,беше на 9г,направи туморчета и се наложи голяма операция.Случайно попаднах в клиника Свети Георги на Редута,докторката е невероятен хирург,другия лекар е интернист също много добър,обучават млади ветеринари и можеш по всяко време на денонощието да се свържеш с тях.И тук имах ме късмет и двете се чувстват добре за възрастта си.При тях ще водя и малките.Една позната след дълги обиколки се престраши да дойде до тази част на София и котето и сега е много добре,само дето килограмите му са доста,но то и при нас е така.Реших да споделя всичко това защото миличките те гледат и искат помощ от теб ,а не могат да кажат болката си,а ние помежду си можем да си бъдем полезни с информация в тяхна полза.Да са живи и здрави животинките ни и да ни радват дълги години!

Страхотни сте.Виждам колко сте щастливи.Дано винаги да сте така.

Имах подобна история,дори може да се каже същата.Малко коте което беше спасено от моят син/тогава малък/и донесено в къщи спасено от бесене ...от други деца.Беше кръстена Меги и живя 17 години в апартамент и не беше слизала дори на земята.Тя беше пълноправен член на семейството.Но....направи тумор на млечните жлези-лекувахме я дълго .Минаха много години,но спомена е още жив....

и аз имах таква котка...!!!Страхотно е да имаш такъв приятел!!!

Да ти е жива и здрава животинката, тя е разбрала... те всичко усещат, само дето не могат да си кажат, милите

Много е хубаво, че има хора, които да държат на любимците си толкова :) Аз лично имам много приятели в лицата на моите мъници, но за съжаление през годините изгубих не малко от тях... За съжаление болестите не подминават и тях - уви видях как си замина едното ми коте за седмица заради туморчета, а преди няколко дни си отиде сруго коте от бъбречна недостатъчност... Много е тежко, когато си отидат преждевременно и пожелавам на всички котколюбци и кучелюбци да са им живи и здрави любимците и да ги обичат още повече :)

Да ти е жива и здрава животинката, тя е разбрала... те всичко усещат, само дето не могат да си кажат, милите

Да ти е жива и здрава животинката, тя е разбрала... те всичко усещат, само дето не могат да си кажат, милите

mnogo krasivi snimki...pojelavam vi ochte mnogo vreme da ste zaedno.desi,pazplakame.....i az imam kotarak koito se kazva MACHO veche 7 godini i ne moga bez nego mnogo go obicham y toi me obicha.....pojelavam na vsichki da obichat i da se grijat za domachnite lybimci-priqteli!!!

Деси. Моята 12 годишна котка имаше същите образования - рак. Решихме се и я оперирахме...такова нещо не пожелавам на никого, хиляди усложнения, котката умираше от болка, която й причинявахме докато я "лекувахме". Как да й обясниш, че е за нейно добро. В крайна сметка след 3 месеца на невероятни усложнения и 20 критични моменти. Разрезът (от главата до петите, на коремчето) взе, че започна да се затваря. Сега е уж добре, но ужасът, който всеки ден и причинявахме просто не мога да си го избия от главата. както и да е, просто споделям .

Страхотни сте.Виждам колко сте щастливи.Дано винаги да сте така.И аз през целият си живот съм имала котки.В момента се грижа за един прекрасен котарак на 2 год.

Деси, наистина е много тъжно да загубиш любимо същество, но ти си направила всичко най-добро за него, а най-важното, дарила си го с огромна любов. Бъди сигурна, че и сега той те обича и ти праща любовта си. За съжаление, домашните ни любимци живеят много по-малко от нас, но споменът за тях ни топли цял живот.

bqh na 9 kogato mi podariha kotara4e,porasnah s nego sega sum na 24 a toi na 15 i ne moga da si predstavq kak 6te prejiveq nqkoi den (dano da ne e skoro) tova 4e vse pak 6te si ide.tolkova go obi4am ne moga da si predstavq jivota si bez nego.

Ох,Десиииииииии,разплака меееееее

Щастливец е всеки усетил топлината и обичта на скъп приятел.... Имах другарче повече от 10 г, порастнахме заедно. Спеше върху лицето ми, прегръщайки ме с едната си лапичка. Сутрин ме ближеше по нослето, за да се събудя. Беше до мен винаги. Имаше невероятно пухене коремче, обожавах да си играя и милвам там, даваше ми да лежа върху това изумително коремче.... Докато един ден не напипах малко топче, там, на коремчето....Дните е месеците минаваха, топчето растеше, уж безобидното образование продължаваше да расте и дразни чочето, докато не се спука. Разбрахме, че е рак...Верният ми от дете приятел си отиваше малко по малко, а аз бях безсилна, можех само да се моля и да се опитвам да му давам водичка със спринцвка и лъжичка. Беше май, всички се радваха на хубавото време , а той уморен търсеще последните слънчеви лъчи..болките му са били ужасни, имаше голям отворен кратер на коремчето, който миришеше вече на гнило и в който се налагаше да сипваме йод. Това, за което не давах на никой да говори, вече беше неизбежно, моята душица само се мъчеше......и тръгнахме, тръгнахме към болницата, за да свърши. Да свършат мъките и болките му, да се затворят завинаге прекрасните сини очи на моя другар от детство. Как се сбогуваш със толкова мило същество, как се опитваш да запечатиш всеки поглед и миг в съзнанието си, как успяваш да гледаш, когато той разбира какво се случва и, че си отива от теб, как издъхва в ръцете ти....в ръцете, които са го претръщали и притискали до сърцето си, а неговото сърце вече не бие, вече е само спомен, как се държи безжизненото още топло тяла на скъпия приятел и как се полага в земята........А спомените избледняват, отдавна не идваш в сънищата ми, вече не мислиш всеки ден за малкия другар, не отваряш вратата и не мислиш, че той още е там и те посреща, вече знаеш, че всичко това е миналор всичко изчезна тогава,...през май 2010

Щастливец е всеки усетил топлината и обичта на скъп приятел.... Имах другарче повече от 10 г, порастнахме заедно. Спеше върху лицето ми, прегръщайки ме с едната си лапичка. Сутрин ме ближеше по нослето, за да се събудя. Беше до мен винаги. Имаше невероятно пухене коремче, обожавах да си играя и милвам там, даваше ми да лежа върху това изумително коремче.... Докато един ден не напипах малко топче, там, на коремчето....Дните е месеците минаваха, топчето растеше, уж безобидното образование продължаваше да расте и дразни чочето, докато не се спука. Разбрахме, че е рак...Верният ми от дете приятел си отиваше малко по малко, а аз бях безсилна, можех само да се моля и да се опитвам да му давам водичка със спринцвка и лъжичка. Беше май, всички се радваха на хубавото време , а той уморен търсеще последните слънчеви лъчи..болките му са били ужасни, имаше голям отворен кратер на коремчето, който миришеше вече на гнило и в който се налагаше да сипваме йод. Това, за което не давах на никой да говори, вече беше неизбежно, моята душица само се мъчеше......и тръгнахме, тръгнахме към болницата, за да свърши. Да свършат мъките и болките му, да се затворят завинаге прекрасните сини очи на моя другар от детство. Как се сбогуваш със толкова мило същество, как се опитваш да запечатиш всеки поглед и миг в съзнанието си, как успяваш да гледаш, когато той разбира какво се случва и, че си отива от теб, как издъхва в ръцете ти....в ръцете, които са го претръщали и притискали до сърцето си, а неговото сърце вече не бие, вече е само спомен, как се държи безжизненото още топло тяла на скъпия приятел и как се полага в земята........А спомените избледняват, отдавна не идваш в сънищата ми, вече не мислиш всеки ден за малкия другар, не отваряш вратата и не мислиш, че той още е там и те посреща, вече знаеш, че всичко това е миналор всичко изчезна тогава,...през май 2010

Имам болонка на 14 години от тогава е с нас,четири години по късно се появи моята "Котешка принцеса".Вече е на 10 години,така си живеем заедно щастливо цялото семейство.Много са сладки,милички,добри,любвеобилни,но по-своему различни.Действат успокояващо на всички в къщи и не можем да си представим как бихме живели без тях.Имат стотици снимки от бебета до сега имат различни дрешки,вярно Маца трудно ги понася,но колкото за снимка ги трае. Скоро си взехме и две котенца братче и сестриче за вилата,стоят вътре и не правят пакости.Много са милички,очакват ни с нетърпение.Скоро участваха в един конкурс и спечелиха награда. Тази обич,благодарност , признателност,която ти дават, мисля,че е най-искрена и не подправена. Дано са живи и здрави още дълги години!

Това е една щастлива връзка. Да имате още много години заедно. Моята връзка е "само" на 12 години, но вече не си представям живота без нея.

И аз имам котарак вече 10г. и много го обичам. Понякога имам чувството че малко му трябва да проговори. Не разбирам хората които не обичат животни, те не знаят какво изпускат.

И аз си имам стар котарак! По скоро мацинка! Попрехвърли 20-те даже вече. Много е гальовна и миличка - когато се чувства добре, ми се търка и мижи. През останалото време ме гризе, дере и гледа ненавистно, но аз си я обичам!

Ей, браво, много сте сладки :)) Пожелавам ви още дълги години да сте заедно!

КОТАРАКА МИ ЖИВЯ В КЪЩИ 17 ГОДИНИ И ПОЛОВИНА И УМРЯ ОТ ТОВА ЧЕ МУ ИЗПАДАХА ЗЪБИТЕ И НЕ МОЖЕШЕ ДА СЕ ХРАНИ.ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ МЕ РАЗБИРАШЕ С ПОГЛЕД САМО,ДОНЕСОХА МИ ГО ОТ СОФИЯ В ДЖОБА НА САКОТО ЕДНА ДВА МЕСЕЦА ИМАШЕ.НЕ Е ИЗЛИЗАЛ ДОРИ И НА СТЪЛБИЩЕТО - НЕ ИСКАШЕ И БЯТГАШЕ ОТ ХОРА - САМО С МЕН И МАЙКА МИ ЖИВЕЕЩЕ

Имам един котарак - сиамски, на 17 години и сина му - на 9. Големият разбра че не е човек, а котка, чак като заживя с друг котарак. От това "пострадах " аз - вече не ми дава цялото си внимание. Но пък е много щастлив. Надявам се още много години!!!!!

I love cats..... and this photo is very cute!!! Baby man and cat before and now.....simply lovely!!!!!

Сладури! Имам котка на девет години и се надявам да живее дълги години. Малко ме е яд, че нямам снимка с нея като малка.

Аз имам 18-годишна връзка с котарак! :-) Страхотно е да споделиш детството си освен с деца, с още един четриног приятел!

Имах котарак - риж красавец! Естествено, че не бях го кастрирал. На деветата година изчезна - вероятно го откраднаха. Не ми се иска да мисля, че някой го е утрепал... Но ако е така, надявам се, че ме наблюдава от котешкия си рай и усеща колко ми липсва... Наистина - загубих член от семейството си, която не мога да приема със сърцето си. Повече никога няма да имам онзи мил, риж приятел, който се гушкаше в мен. Довиждане, Жорко...

Много щастливи снимки.Радвам се много.Бъдете живи и здрави ,и още дълги години да сте заедно ...