Означават ли европейските санкции срещу Иран война?

Решението на ЕС да забрани от юли вноса на ирански петрол накара Техеран отново да заплаши със затваряне на Ормузкия проток, което прави още по-опасна конфронтацията, способна да доведе до война преди Западът да предприеме нападение над иранските ядрени инсталации.

Това предупреждава британският в. "Индипендънт" в уводната си статия "Искаме споразумение с Иран, а не война", цитиран от БТА.

Ефектът от европейското ембарго предвид глобалния характер на петролния пазар, не може да се измери точно. Несъмнено обаче това ще затегне хватката около иранската икономика, която вече преживява дълбоки сътресения.

Междувременно Вашингтон предупреди Техеран, както публично, така и чрез частни канали, че ако затвори протока, през който преминава една пета от световните доставки от суров петрол, с това Иран ще е прекрачил "червената линия", и следователно при необходимост САЩ и съюзниците им ще използват сила, за да отворят протока.

Напрежението се засилва и е изключително важно да си припомним, че целта на Запада не е да изкара Иран на бойното поле, а за го доведе на масата за преговори. Иран, разбира се, се стреми да се сдобие с ядрено оръжие, но има да работи още в тази посока. Времето за сключване на сделка още не изтекло. Това би трябвало да важи и за търпението ни, допълва вестникът.

Решението на ЕС да наложи петролно ембарго на Иран е бомба със закъснител, настроена да гръмне на 1 юли, пише в. "Гардиън". За разлика от предишните санкции петролното ембарго ще засегне почти всички ирански граждани и ще бъде заплаха за режима. Иран отдавна предупреждава, че подобни действия ще са равносилни на обявяване на война и някои правни експерти на Запад са съгласни с това.

Опасността от непосредствен сблъсък в Персийския залив като че ли понамаля през уикенда, когато американският самолетоносач "Линкълн" и придружаващите го кораби (вкл. британска фрегата и френски военен кораб) преминаха през Ормузкия проток без инциденти, независимо от иранското предупреждение за остра реакция. Напрежението обаче със сигурност отново ще ескалира с наближаване на датата, от която ембаргото влиза в сила. Дори Вашингтон и Техеран да искат да избегнат тотална война, с всеки изминал месец рискът такава война да избухне по случайност се увеличава, подчертава "Гардиън".

Докато напрежението между Иран и Запада заради ядрената програма на Техеран расте, САЩ и съюзниците им демонстрират готовност не само да засилват санкциите, но и да се противопоставят на Ислямската република, ако тя отвърне със затваряне на една от основните петролни артерии в света, пише в. "Файненшъл таймс" в статия, озаглавена "Предупреждение за буря в протока". Откакто през 2002 г. стана ясно, че Иран разработва ядрена програма, светът все се пита дали амбициите на Техеран ще доведат до конфликт с Израел и Запада.

Оттогава напрежението ту се засилва, ту отслабва, но последната демонстрация на сила показва, че камбаната за тревога отеква по-силно от всякога. Досега санкции бяха насочени главно срещу ядрената програма на Иран, но сега съюзниците посягат на нещо жизненоважно за иранската икономика - източника на чужда валута, от която отчаяно се нуждае Техеран, посочва вестникът.

Петролното ембарго срещу Иран ще има обратен ефект и само ще засили позициите на режима, коментира пред френския в. "Фигаро" изследователят от парижкия Институт по международни и стратегически отношения (IRIS) Тиери Ковил. Ембаргото не само няма да е ефикасно, но ще даде и обратен резултат. От една страна, санкционирайки официалните канали, то ще насърчи черния пазар, който се контролира от режима. Това ще отслаби гражданското общество и ще укрепи управляващата класа.

От друга страна, тази мярка рискува да настрои населението срещу нещо, което то възприема - и то с право - като опит за незаконна чужда намеса във вътрешните му работи, а това ще изостри иранския национализъм. По-резултатно (а и морално) би било да оставим все по-образованото иранско общество само да решава съдбата си, отбелязва Ковил в интервю за вестника. Революцията през 2009 г. след фалшифицираната победа на Махмуд Ахмадинеджад на президентските избори беше плод именно на вътрешна еволюция, а не на западна намеса, допълва той.

Въпреки че обхваща голям брой страни, приетото от ЕС ембарго върху износа на ирански петрол, петролни продукти и химикали, както и на оборудване и технологии за Иран в този отрасъл, не може да спре износа на ирански петрол за Азия, която представлява много по-голям пазар за Техеран, пише в. "Ню Йорк таймс".

Според управлението за енергийна информация на САЩ основен вносител на ирански петрол през 2010 г. е бил Китай с 20 процента (приблизително такъв е петролният износ на Иран за целия ЕС), а на второ и трето място се нареждат Япония и Индия, съответно със 17 и 16 процента, посочва вестникът.