Във Великобритания и САЩ политическите партии се надпреварват да обещават какво ли не, готови да похарчат сериозни суми пари, само за да удовлетворят избирателите, измъчени след десетилетие на икономическо възстановяване.

На Острова се чуват смели обещания за повече здравни служители, замразяване на данъците, безплатен интернет за всички и повече общински жилища за нуждаещите се, докато в САЩ се залага на обещания за намаляване на данъците и повече инвестиции в зелена енергия.

И в двата случая става дума за обещания, които ако бъдат изпълнени, ще погълнат сериозна част от публичните разходи на посочените държави.

Това внезапно пренебрегване на фискалните правила се случва на база на така наречената Модерна монетарна теория (ММТ).

Според щатския икономист и бизнесмен Уорън Мослер теорията е базирана на една проста идея - държавите, които издават собствени пари, никога няма да останат без средства - така, както се случва с фирмите или гражданите.

Тази теория стана особено популярна сред икономисти и политически анализатори, особено при тези, изповядващи лява политика. Пример за подобна реторика е представителял на Демократическата партия в САЩ Александра Окасио-Кортез.

Използвайки ММТ за основа, подобни политици настояват, че страните могат да заемат и харчат пари свободно, без да се притесняват за неща, като държавен дълг или дефицит.

Подобни размишления обаче срещат яростна критика, пише BBC.

„Не съм на ММТ – изобщо”, казва легендарният инвеститор Уорън Бъфет пред Bloomberg през месец март тази година. ММТ е „грешна”, посочва пък председателят на Федералния резерв Джером Пауел месец преди това.

Но поддръжниците на теорията твърдят, че тя е фискално отговорна, а критиците просто не я разбират.

Разходи и данъци

Историята започва с желанието на правителствата да финансират публични услуги, което става чрез събиране на данъци. Гражданите се нждаят от пари, за да плащат налози, като полагат труд, за да ги набавят, обяснява Мослер.

Тези пари обаче не се появяват от нищото. „Всички средства за плащане на данъци идват единствено от правителството или неговите агенти”, които ги печатат или секат, става ясно от думите на икономиста.

Правителството, от своя страна, трябва да похарчи тези нови пари, така че те да влязат в икономиката и да стигнат до гражданите.

„Всеки представител на парламент ще ви каже, че първо трябва да получим парите от данъци, за да можем да ги похарчим. А това, което не можем да получим от данъци, ще заемем от пазара, като ще плащаме лихви върху него”, казва Мослер.

„Това не е вярно”, добавя той.

Според него формулата данъци и след това разходи трябва да се преосмисли, тъй като в реалността е точно обраното – разходи и след това данъци. Погледнато по този начин, понятия като дълг и дефицит вече се разглеждат под различна светлина.

Как супербогатите инвестират парите си в ера на отрицателни лихвиПодобно на много представители на супербогатите, живеещият в Монако финансист Евгени Денисенко е изправен пред инвестиционни предизвикателства

ММТ поставя под въпрос и дългогодишната представа, че правителствата се нуждаят от заеми от международните пазари, за да постигнат целите си. Според Мослер, подобна идея може да се нарече „анахронизъм”, а именно, че страните по света няма нужда да заемат – просто могат да печатат необходимите средства.

Критиците на подобни вярвания ги разглеждат като прекалено радикални, тъй като носят риск за чудовищна инфлация. Въпреки това трябва да се отбележи, че сходни принципи изиграха сериозна роля за възстановяването на глобалната икономика след кризата от 2008 г.

Централните банки вкараха около 11 трилиона долара в световната финансова система чрез изкупуването на държавни ценни книжа и корпоративен дълг чрез политика, позната като количествено улеснение.

По време на този период инфлацията остана на ниски нива. Сред страните от Г-7 Канада има най-високата годишна инфлация от 1.9%.

И докато привържениците на ММТ вярват, че политиката на количествените улеснения вдига цените на активите, влошавайки неравенството, те също така вярват, че правителствата трябва да харчат повече – нещо, което според тях е необходимо за възстановяването на икономиките от криза.

Това накара някои привърженици на ММТ да свържат теорията с работата на британския икономист Джон Мейнард Кейнс, който също посочва, че икономиките в криза трябва да харчат повече, за да възстановят растежа.

Сега, след десетилетие на свиване на разходите, политиците по света от всякакви цветове изглеждат готови за харчене, което изкарва дискусиите около ММТ на сцената.

Във Великобритания консерваторите и лейбъристите се надпреварват да обещават допълнителни разходи за стотици милиарди в навечерието на изборите в страната. В САЩ публичният дълг удари рекордните 22 трилиона долара през февруари, като на фона на това кабинетът на Тръмп предприе намаляване на данъците.

Но Джо Мишел, професор по икономика в University of the West of England, посочва, че феновете на теорията, много от които са особено гласовити в интернет, подхождат леко безкомпромисно.

„Има много гласовити онлайн движения, които лансират ММТ и всяка критика срещу това получава много силен отпор. Става доста неприятно”, казва той.

Към теорията могат да се приложат и доста технически критки. Някои смятат, че ако правителствата просто печатат пари за нуждите си, тогава лихвените нива ще се въртят около нулата - нещо, което се случи като последствие от количествените улеснения.

В резултат на това всеки, който се опитва да пести, ще се окаже в ситуация, в която е много трудно да се постигне растеж на спестяванията.

„Какво ще причини това на нашата пенсионна система, застраховките, банките, цялата основа на финансовата система”, пита професор Мишел.

Икономистът Франсис Копола също смята, че ММТ прави грешка да се фокусира върху фискалните разходи, игнорирайки лихвените нива.

„Моята гледна точка е, че има нужда както от монетарна, така и от фискална политика, като не бива да се пренебрегват и двете”, казва тя.

70 трилиона причини дългът на САЩ да буди страховеДългът на САЩ гони пореден рекорд

Въпреки резервите, ММТ печели внимание в сектора на финансовите услуги.

„Конвенционалните мислители грешат, като отричат ММТ. Но трябва да обмислим сериозно институционалната рамка, от която се нуждаем, ако централната банка ще осигурява финансирането за голямо увеличение в държавните разходи”, казва Джейми Данхаусер, икономист в британската компания Ruffer.

Според него политици да взимат решения дали да се печатат пари за подкрепа на публичните разходи е глупава идея. Орган, независим от правителството, чийто единствен фокус е националният интерес, трябва да има силата да обръща икономическите стимули, казва той.

Не може да се има доверие на политиците, които са фокусирани върху краткосрочните избирателни цикли, да правят това, добавя той.