Фарук Мустафа Расул вижда за първи път мобилен телефон през 1998 г., докато лежи в лондонска болница и се възстановява от операция на сърцето. Пренебрегвайки съветите на лекарите да почива, той започва да мисли начини как да внесе ред в родния си Ирак.

Скоро след това Фарук вече внася нелегално телефони и предаватели през турската граница в родния му град Сулеймания, в полуавтономния кюрдски регион на Ирак, според неговия приятел Шуан Таха. Той изгражда една от първите безжични мрежи в страната, нещо, заради което някога е можел да попадне в затвора. Диктаторът Саддам Хюсеин забранява мобилните телефони в страната, за да изолира и да контролира по-добре населението.

“Фарук е от този тип хора, които можеш да поставиш във всякаква ситуация и те ще преуспеят”, казва пред Bloomberg Таха, основател на базираната в Багдад инвестиционна банка Rabee Securities, който познава Фарук от края на 90-те години. “Той поема много рискове.”

Решението на Фарук да рискува да си навлече гнева на Хюсеин го превръща в единствения известен иракчанин милиардер. Asiacell Communications PJSC, компанията, която Фарук създава, е вторият най-голям мобилен оператор в страната. Той притежава 28% от компанията, които се оценяват на 1.4 млрд. долара, и е продал акции за около 720 млн. долара при първичното публично предлагане на компанията в Багдад през февруари. То е най-голямото в историята на страната.

Чрез компанията си Faruk Group Holding, той също така е инвестирал в производство на цимент, застраховане, строителство, услуги в сферата на информационните технологии, стоманени продукти, недвижими имоти и продажба на автомобили. Състоянието му се оценява най-малко на 2.7 млрд. долара, според индекса на милиардерите на Bloomberg, а досега не се е появявал в международна класация на богаташи.

В регион, в който правата на жените често са ограничени, в компаниите на Фарук работят необичайно много жени, казва Таха.

„Ако посетите неговите компании ще видите колко много жени работят там и това е глътка свеж въздух,” твърди той.

Милиардерът дължи до известна степен възхода си на силите за сигурност в Кюрдистан, известни като „пешмерга“. Те остава непокътнати, след разпускането на армията на Хюсеин след инвазията в страната през 2003 г. и в момента контролират контролно-пропускателните пунктове в региона и входовете на градовете. Извън спорните територии като Киркук и Мосул, самоубийствените бомбени атентати са рядкост в иракски Кюрдистан, а в Сулеймания почти не се случват.

Родният град на Фарук, който е с население от 1.5 милиона души, се разраства благодарение на петролните приходи.

Заедно с кюрдския град Ербил, Сулеймания е предпочитаната база за чуждестранните компании, които имат бизнес в Ирак. Членовете на кюрдската диаспора, които бягат в Европа и САЩ по време на режима на Хюсеин, сега се връщат. В последните шест години в Кюрдистан са направени части инвестиции за 24 млрд. долара, според Зиад Бадър, който представлява International Finance Corp в Ирак.

Ролята на Фарук в разрастването на Сули, както повечето наричат Сулеймания, е видим и от силуета на града. Според неговата холдингова компания той е инвестирал 160 млн. долара в 39-етажния хотел Grand Millennium.

Хотелът трябва да отвори врат по-късно тази година.

Сред другите му имотни инвестиции в Сули са по-малък хотел за 15 млн. долара, жилищен комплекс за 50 млн. долара и 52.5-процентен дял от жилищна сграда, който неговата холдингова компания оценява на 26.5 млн. долара. Фарук също така има миноритарни дялове два завода за цимент, управлявани от базираната в Париж Lafarge SA.

Фарук е син на имам и се дипломира от Багдадския университет с диплома по икономика и счетоводство през 1964 г. Той работи няколко години в местна банка, напускайки през 1968 г., за да се присъедини към кюрдските партизански отряди, които се борят за независимост в северната част на страната. В крайна сметка Фарук се присъединява към Комунистическата партия, според неговия приятел Таха. По това време партията на Хюсеин Баат вече е на власт.

През 1975 г., след като като се отегчава от политиката, Фарук създава завод за бетонни блокчета заедно със свой приятел. За разлика от родения в Ирак банков и имотен магнат Надми Аучи, който напуска страната през 1980 г. след сблъсък с влиятелния полубрат на Хюсеин Барзан Ибрахим ал-Тикрити, Фарук остава и устоява на репресията на режима на Хюсеин.

Той отваря завод за преработка на птиче месо през 1986 г. и продължава да разширява бизнеса си след войната в Залива от 1991 г., дори след като Хюсеин отново репресира кюрдите, потушавайки продължило кратко въстание след американската инвазия.

Когато САЩ създава забранени за полети зони, които помагат за защитата на Кюрдистан от силите на Баат, Фарук купува сателитно устройство през 1995 г. за 15 000 долара от Inmarsat Plc (ISAT), за да създаде международен кол център в Сули. Той основава компания, която четири години по-късно се превръща в Asiacell.

През октомври 2003 г., седем месеца след втората американска инвазия Фарук сключва споразумение с кувейтската National Mobile Telecommunications Co. и получава лиценз за безжична GSM мрежа в северен Ирак.

Услугата, която предлагал, не била от най-добро качество в началото. Иракчаните имали нужда от различни телефони, за да се обаждат в различни региони на страната.

Четири години по-късно услугата се подобрява, когато Asiacell, подкрепена от фонда за дялово инвестиране Merchantbridge & Co. и правителството на Катар, сключва договор на стойност 1.25 млрд. долара за предоставянето на мобилни услуги в цял Ирак за срок от 15 години. Катарската Ooredoo QSC придобива дела на Merchantbridge през 2012 г. и вече е мажоритарен акционер в Asiacell след IPO-то от февруари. Фарук пък остава председател на компанията.