Когато става дума за олимпийските спонсори на тези игри, те са защитавани по-свирепо от всякога и прилаганите мерки са безпрецедентни и скандални, пише CNBC.

Например цепелинът на Goodyear лети над Олимпийския парк, но без логото на компанията. Това е, защото Goodyear не е спонсор на Олимпийските игри.

В самия Олимпийски парк пък се виждат само марките на компаниите, които са дали милиони долари, за да бъдат официални спонсори на игрите. Посетителите на игрите не могат да носят тениски с надпис Burger King или Pepsi, защото Cocа-cola и McDonald's са спонсори.

Строгият контрол върху рекламите идва на фона на опитите на Олимпийските спонсори да пресекат така наречения „амбуш маркетинг“ от страна на компании, които не са официални спонсори. За да легализират усилията си, официалните спонсори издействаха приемането на нов закон във Великобритания, който криминализира точно този тип реклама, при която компании се рекламират по време на публично спонсорирано събитие, без да плащат за това.

Така че ако зрител се появи в някое от спортните съоръжения и носи дрехи или предмети с логото на марки, които не са сред официалните спонсори, и от Организационния комитет решат, че намерението му е да рекламира, той може да бъде обвинен в престъпление и глобен с 20 000 паунда (31 000 долара).

Дори и извън Олимпийския парк по пътищата и влаковете, с които се стига до спортните състезания, всеки билборд и реклама се контролира от организаторите на Олимпиадата. Дори и презервативите, раздавани на спортистите, са обект на тези правила. След като австралийската колоездачка Керълайн Бюкенън пусна снимка в Twitter на купа с презервативи, които не са на някоя от официалните марки, в момента тече разследване защо и по какъв начин те се раздават в Олимпийското село.

Хуан Антонио Самаранч, който е член на Международния олимпийски комитет (МОК) казва, че най-големите спонсори, "всички хора, които правят игрите възможни", имат правото да бъдат много стриктни в изискванията си.

Класически пример за "амбуш маркетинг" имаше на Олимпийските игри в Атланта през 1996 г. Тогава Nike осея целия град с билбордове и раздаваше флагчета с логото на компанията на посетители на спортните състезания. След всичко това мнозина си мислеха, че Nike е официалният спонсор на Игрите, докато всъщност спонсорът беше Reebok.

Не е изненадващо, че всички спонсори, с които са говорили от CNBC, казват, че харесват правилата. Те са похарчили много пари и ако се получи повторение на случилото се в Атланта, никой не би спонсорирал пак, а Олимпийските игри без пари не биха могли да съществуват.

Строгите правила обаче доведоха до обратен ефект. Спортистите поведоха кампания в микроблога Twitter, наречена Правило 40, което им забранява да се появяват в реклами по време на Олимпийските игри. Кралският британски архитектурен институт пък протестира като публикува списък с инженерите, които са помогнали за построяването на спортните съоръжения. Съгласно правилата на института е забранено да рекламира участието си в строителството на спортните съоръжения.

Понякога търговците са решени да заобиколят някои от забраните. Магазините и заведенията в близост до олимпийските съоръжения имат някои доста находчиви хрумвания – Олимпийското кафене вече в Лимпийското кафене, а в друго кафене в Камдън просто обявиха, че хлебчетата им във формата на олимпийските кръгове са били цензурирани.

Олимпийската полиция накара собствениците на този магазин да свалят тези гевреци от витрината си.