Трудно е да повярваме, че все още има „ниша“ в интернет, която тепърва се разработва. В момента точно едно такова явление набира сила – сайтовете, в които потребители качват голи снимки и дори порно клипчета с бившите си гаджета. Целта – да ги наранят и да ги изложат. Тези сайтове са огромен успех.

Това повдига няколко въпроса. Защо тези сайтове не са нелегални? Колко голям е бизнесът с „порно отмъщение“? Какъв извод можем да си направим за културата на нашето общество?

Течението „порно отмъщение“ започва през 2010 година, с пускането на сайта IsAnyoneUp. Основател е Хънтър Мур. Идеята му дошла, тъй като една жена непрекъснато му изпращала свои голи снимки. Той ги пуснал на сайта.

Сайтът станал много популярен, достигнал до 30 милиона импресии на месец и носел по 10 000 долара приходи от реклама на Мур.

Въпреки няколко съдебни дела срещу него (и едно наръгване с химикал от разярена жена), сайтът оцелял до 2012 година, когато Мур сам го спрял.

Но кутията на Пандора вече била отворена. Подобни сайтове изниквали като гъби из целия свят.

Един от най-известните сайтове в момента е PinkMeth. Тук освен, че се пускат снимки и видеа, потребителите пускат и лична информация за хората, на които искат да отмъстят, като имена, адреси, линкове към профили във Facebook.

Всичко това е законно, макар и морално неоправдано. Според щатските закони, сайтовете не могат да отговарят за съдържание, качено от трети лица.

Адвокат Джейсън ван Дайк от Тексас е имал няколко съдебни дела, свързани точно с такива случаи. Според него практиката е нелегална, защото няма информация за възрастта на хората в клиповете и в някои случаи може да се говори за детска порнография. Той също „се хваща“ и за това, че е изнесена лична информация.

Той съветва жертвите на подобен тормоз да подават сигнал в полицията. Въпреки това, адвокатът казва, че да се премахне нещо напълно от интернет, след като веднъж е било публикувано е почти невъзможно.