Може и да не сте чували за Западна Сахара, но ако се консултирате с Google Maps или друг модерен атлас, ще забележите, че тази област се намира в южния край на Мароко.

Западна Сахара не е действителна страна, както личи от липсата на политическа граница между този регион и Мароко, но и не е напълно под контрола на споменатата вече държава.

Това е област със сложна, разкъсвана от война история, и подобно на много други спорни региони в света, има силно милитаризирана зона, в центъра на която се изправя 2 700-километрова пясъчна стена, наречена Moroccan Western Sahara Wall, или накратко Мароканската стена.

За разлика от други подобни гранични територии, Мароканската стена рядко влиза в новините и е малко обсъждана извън Африка. Съществуването й е погребано в пустинята, заедно с тежкото 40-годишно положение на местните хора, чийто живот тя определя.

На картата стената е в червено

Западна Сахара е под испанска окупация до 1975 г. След като Испания се отказва от контрол над територията, Мароко и Мавритания се борят за нея, без да обръщат внимание на желанията на местните жители - народа сахрави, които търсят независимост от 1960 г.

През 1976 г. те създават националноосвободително движение, наречена Фронт Полисарио, за да сложат край на чуждестранното присъствие в Западна Сахара. Обявяват Сахарската арабска демократична република (САДР) за независима държава и избухва война.

През 1979 г. Мавритания се оттегля, но Мароко продължава окупацията на района. По това време държавата строи огромна 2700-километрова пясъчна берма (ивица земя, която се намира между ров и насип на окоп и предпазва от срутване на пръст в окопа, служи за складиране на оръжие и др.), която разделя територията надлъжно на две области.

Западната част е заета от Мароко, а източната е така наречената "свободна зона", която се контролира от Сахрави бунтовниците на организацията Полисарио. Смята се, че между 30 000 до 40 000 жители живеят в този анклав в пустинята до Алжир и Мавритания, най-вече в бежански лагери или като номади.

Военните действия между Мароко и Фронт Полисарио официално приключват през 1991 г., след прекратяване на огъня, но стената продължава да бъде обслужвана от хиляди марокански войници денонощно, докато радарите и друго оборудване за електронно наблюдение сканират региона за потенциални нарушители.

Освен това по дължината на стената са поставени мини, заради които тя е наречена най-дългото непрекъснато минно поле в света, посочва Amusing Planet. Има повече от 7 милиона противопехотни мини на цялата територия, в допълнение към по-големи количества взривни военни остатъци и касетъчни боеприпаси.

Сериозните наранявания, загубите на крайници и смъртните случаи от случайна детонация на тези мини се често срещани сред цивилното население в района.

ООН не признава мароканския суверенитет над Западна Сахара. Организацията настоява, че сахравите имат право на самоопределение. Въпреки това, много страни изразиха своята подкрепа за Мароко, сред които Франция и Съединените щати.

Мароко има икономически интереси в Западна Сахара. Районът е богат на фосфатни резерви, а водите изобилстват от риба. Има спекулации, че е възможно да съществуват и офшорни полета с нефт и природен газ.

Въпреки това, според изтеклите дипломатически грами на САЩ през Wikileaks, регионът всъщност може да е просто икономическа тежест за Мароко. Смята се още, че територията е малко вероятно някога да донесе икономическа изгода за страната, дори ако офшорните петролни полета бъдат бъдат открити и експлоатирани.