Изборите за президент във Франция напоследък са във фокуса на пазарите.

Изходът от политическата битка между Никола Саркози и социалиста Франсоа Оланд може да повлияе върху бъдещето на подкрепата за овладяване на кризата в Еврозоната, пише Business Insider.

В същото време Франция е изправена пред значителни икономически проблеми, които се задълбочават от кризата.

Френските банки имат висока експозиция към италианския държавен дълг, а френското правителство няма достъп до ресурсите на Европейската централна банка, за да ограничи ръста по лихвите.

Въпреки че Франция е считана за една от силните европейски икономики, загубата на нейния AAA рейтинг би била пагубна за европейските усилия за изграждане на стена, която би предотвратила разпространяването на кризата из цялата в банкова система на ЕС.

Вижте няколко факта за френската икономика:

Франция губи конкурентоспособността си.

За 10 години износът на Франция е паднал от 55% спрямо износа на Германия до едва 40%. Делът на Франция от общия износ на Еврозоната пък е намалял с 1.2% от 1999 г., или 1.8% от БВП.

Производителността на труда в страната е паднал три пъти за последните четири години.

Публичният дълг на Франция се очаква да достигне 89% от БВП през тази година.

Публичният дълг на страната се очаква да достигне 89% от БВП през 2012 г., в сравнение с 85.8% от БВП през 2011 г.

За да постигне целите си по отношение на бюджета, Франция ще трябва да вземе някои трудни решения.

Франция приема последния си балансиран бюджет през 1974 г.

От Societe Generale смятат, че Франция може да постигне целите за бюджетния дефицит за 2012 и 2013 г., но това няма да стане без да направи някои жертви:

Високата цена на наемането на служители оскъпява правенето на бизнес — особено в сравнение със съседна Германия.

Докато германските работодатели плащат данъци в размер на 29% от брутната заплата, френските работодатели плащат до 49%. 35-часовата работна седмица във Франция също прави служителите скъпи.

Ниското ниво на заетостта (64.3%) въпреки сравнително умереното ниво на безработица (10.0%) говори за проблеми на пазара на труда.

Големият проблем: френските банки имат огромна експозиция към италиански дълг.

Италианските кредитополучатели дължат на френски банки около 366 млрд. долара. Гръцки кредитополучатели пък дължат на френските банки 53.9 млрд. долара.

Италия е подложена на натиск, а министър-председателят Марио Монти се стреми да ограничи задълженията на страната си, което означава, че има все по-голяма вероятност френските банки да се наложи да отпишат част от техните италиански активи.

Надеждата, че чрез икономически ръст Франция може да се справи сама с тези проблеми, е малка.

Според Societe Generale:

Френският икономически модел, ръководен от потреблението, е достигнал своя лимит. От 2000 г. насам около 15% от ръста в разполагаемия доход на домакинствата се дължи на данъчни намаления и увеличение на паричните трансфери. Проблемът, пред който в момента са изправени френските домакинства, са фискалните икономии, които отрязват предишния източник на ръста на доходите. Освен това потреблението на жилищния пазар получи тласък от ръста в задлъжнялостта (от 52% на 81% от разpолагаемия доход на домакинствата за същия период). Дори и френските домакинства да са много по-малко задлъжнели в сравнение с домакинствата в други развити икономики, бъдещият ръст на кредитирането ще e по-умерен.

Евентуална победа на кандидата на социалистите, който победи в първия тур, на президентските избори може да компрометира паневропейските усилията за справянето с кризата.

По време на своята кампания Оланд обещаваше да предоговори условията по Договора за фискална стабилност, така че страните, които не са спазили целите си за дефицита, автоматично да получават санкции. Той също така иска да прави промени в Европейската централна банка и е защитник на eврооблигациите.

Това по принцип не са лоши политически решение, но подкрепата за тях може да застраши единството, в основата на което стоят Франция и Германия и което има заслуга за прилагането на мерки за борба с кризата досега.

Това означава, че френското правителство може да има проблеми с оказването на подкрепа на огромните банки в страната.

Саркози и канцлерът на Германия Ангела Меркел вече отхвърлиха възможността за помощ от страна на ЕЦБ при рекапитализиарането на европейските банки. Ако френските банки не могат да наберат средства, за да постигнат необходимите 9% първична капиталова адекватност, те ще трябва да потърсят френското правителство за помощ.

Това вероятно ще натежи още повече на, и без друго, значителните задължения на Франция, тъй като страната вероятно няма да има достъп до още средства от спасителните фондове на Еврозоната.

S&P вече понижи рейтинга на Франция, а слуховете за понижение от страна на Moody's или Fitch нееднократно влияеха на пазарите.

През миналата седмица неоснователни слухове за евентуално понижение на рейтинга на Франция доведоха до скок в лихвите по френските държавни облигации. Подобни опасения съществуват от миналата есен, но понижението на рейтинга от страна на Standard & Poor's през януари увеличи възможността от нови понижения.

В свой доклад от миналата седмица Citigroup прогнозираха, че Moody's ще постави AAA рейтинга на Франция под наблюдение до есента за евентуално понижение.

По-нататъшният натиск върху френското правителство би могъл да превърне това понижение в реалност.

AAA рейтингът на Франция е тясно обвързан със задълженията на страната към банките и Европейския спасителен фонд. По-големите задължения към една от тези две страни може да постави рейтинга под заплаха.

Евентуално понижение на рейтинга на Франция би имало тежки последствия за останалата част от Еврозоната.

Франция осигурява 20.4% от средствата за Европейския спасителен фонд. Ако рейтингът и бъде намален, рейтингът на тези средства също ще падне, което ще намали възможността на фонда да застрахова дълг и да дава пари на заем.

Това напълно би могло да провали плановете на лидерите от ЕС да предотвратят разпространяването на дълговата криза.

В момента...

Лихвите по дълга на Франция са под контрол на ниво от 3.1%, но изборите плашат инвеститорите. Вероятността за разпадането на германско-френското единство, от една страна, и изненадващата подкрепа за настроената против Еврозоната крайнодясна кандидатка Марин льо Пен предполагат проблеми.

Под повърхността тлеят социални проблеми.

Ксенофобията изостри напрежението между емигрантите, етническите малцинства и "французите".

Напрежението нарасна през този месец, когато при терористични атаки роденият във Франция мюсюлманин от алжирски произход Мохамед Мера уби седем души в период от две седмици. Властите отдадоха атаките на умствени проблеми и самозаблуда, но убийствата подчертаха опасенията на французите по отношение на традиционно големия приток от мюсюлмански имигранти.

Тази ксенофобия може да обясни рекордно високата подкрепа за Марин льо Пен, която води националистична политика и подкрепя ограничаването на броя на имигрантите до 10 000 годишно. Льо Пен също така подкрепя излизане от Еврозоната.