Не беше далеч времето, когато от западните компании приемаха за даденост вероятността, че биха могли да закупят компании от развиващия ся свят, когато им скимне. От 18 месеца насам обаче листът се обърна, анализира Александра Кук от ABN Amro, на сайта на Financial Times.

Компаниите от развиващите се страни са в небивал възход, чийто разцвет започна да поражда известни страхове сред западни изпълнителни директори от факта, че те са на лов за конкуренти от развитите икономики.

Не една компания от БРИК-страните (Бразилия, Русия, Индия и Китай) е достойна съперница на западните си конкуренти по пазарна капитализация, в резултат на което вниманието им се насочва зад граница.

Има много примери, които да онагледят експанзията на задгранични сливания и придобивания - египетската Orascom, която закупи италианския телекомуникационен гигант Wind за 12 млрд. евро, индийската Tata Steel, придобила английската Corus срещу 12.9 млрд. долара, както и сделката между бразилската CVRD и канадската Inco. Данните доказват, че подобни задгранични сделки набират инерция.

Коя е движещата сила? Важен фактор за конкурентоспособността на една компания е да има преимущество в дадена сфера, независимо каква - природни ресурси, технологии, производство на храни и т. н., което да я прави конкурентоспособна на световно ниво.

Високият икономически ръст, наличието на свободен паричен ресурс, както и малкият размер на заделяните за дивиденти средства са предпоставка за експанзия. Същевременно, вероятностите за корпоративни сливания на местно ниво са минимални.

Истинските национални шампиони се нуждаят от по-големи придобивки от тези, които биха намерили на местна почва.

Русия има четири компании в стоманодобивния сектор, които по единично са достатъчно големи, че всяка от тях да претендира за световно лидерство в сектора. За тях няма друга възможност, освен да се разлеят зад граница.

Финансовите пазари и склонността към риск също заемат своето важно място. Компаниите от развиващите се страни традиционно са били в неизгодна позиция пред западните си конкуренти щом стане въпрос за достъп до евтин заемен ресурс. Но високата ликвидност в развиващите се държави през последните няколко години преобърна и тази тенденция към намаляване на разходите по набиране на капитал.

Миналата година видяхме как CVRD, най-голямата минна компания на Америка, придоби канадската Inco - една от световните компании за добив на никел. Цикличното поведение позволи на CVRD да генерира солидно количество финансови средства, докато достъпът до капитали от финансовите пазари й позволиха да набере над 18 млрд. долара от краткосрочни заеми.

От време на време се наблюдава едно всеобщо недоверие към “чуждестранните” инвеститори. Рядко една страна приема с одобрение идеята енергийните й и природни ресурси да се експлоатират от чужди компании.

Протекционизмът ясно подкопава идеята за отворен и ефективен пазар. Дори може да доведе до цикъл на реципрочността като един неуспешен опит на резултатите на компаниите от развиващите се икономики в полза на претендентите им от развитите такива да сторят същото в обратна посока.

Големият въпрос е: колко време, или по-точно колко пари, ще са необходими, за да превъзмогнат силите на протекционизма?

Критиците смятат, че на липсата на мениджърски умения на сините чипове от развиващите се икономики се дължи пропадането на някои от поглъщанията от тези компании - примери, за което също не липсват.

Но грешката в отделната корпоративна стратегия и неуспехите при сливанията няма да попречат на дългосрочния тренд в процесите. Оцелелите през последното десетилетие компании от развиващите се страни вече са достатъчно зрели като са диверсифицирали и дейността си.

Дали последната пазарна криза, чийто най-силен ефект се отрази върху развития Запад, имаше същия ефект по цялото земно кълбо? В много от случите отговорът е “не”. Въпреки че активността при международните сливанията и поглъщания достигна най-ниското си ниво от юли 2005 г. насам, като цяло Азиатският регион се оказа слабо засегнат, а при страните от БРИК процесите продължиха с пълна сила.