Предварителните данни за реалния ръст на БВП през първото тримесечие на 2010 г. не донесоха кой знае какви изненади. В унисон и с нашите собствени очаквания, спадът на БВП се оказа малко по-нисък, отколкото експресната оценка за БВП, публикувана по-рано, показваше.

Според предварителните данни, излезли тази седмица, спадът на БВП на годишна база е 3.6% спрямо 4% от експресната оценка. Интересното е, че докато трите основни сектора в производствения метод за изчисление на БВП - селско стопанство (-1.3%), индустрия (-0.9%) и услуги (-1.2%) - показват сравнително малък спад в добавената си стойност на годишна база, големият спад на брутния продукт за тримесечието произтича от т.нар. корективи, коментира Десислава Николова от ИПИ.

Последните включват нето данъци върху продуктите, неприспадаем данък върху добавената стойност и мита върху вноса. Т.е. техния спад с 15.7% за първото тримесечие отразява рязкото намаление на данъчните приходи в началото на тази година.

От страна на търсенето също картината е позната - свито индивидуално потребление (спад с 5.7%) и продължаващ спад на инвестициите (с 14.9%, малко по-малък от експресната оценка). Колективното потребление - това на правителството - е единственият елемент от страна на разходите освен износа, който расте - с цели 5.1%. Т.е. данните за БВП още веднъж идват да покажат това, което вече знаем от статистиката за изпълнението на бюджета - сериозно свиване на данъчните приходи, но въпреки това фискална експанзия (увеличение на бюджетните разходи) през първото тримесечие на 2010 г.

Един особено интересен елемент в данните за БВП е публикуването за първи път на статистика за реалната промяна на БВП не само на годишна база, но и спрямо предходното тримесечие, като е използвано сезонно изглаждане на данните.

Освен това, статистиката разпрати и графика със сезонно изгладени тримесечни данни за БВП в постоянни цени. От тази графика най-накрая научаваме нещо, за което до момента само можехме да гадаем, а именно, че в България технически рецесията е започнала през второто тримесечие на 2008 г.

За съжаление, точни данни за сезонно изгладения тримесечен ръст липсват за периода преди 1-вото тримесечие на 2009 г. Това, което можем да кажем на базата на наличните числа, обаче, е че българската икономика все още продължава да бъде в рецесия и през първите три месеца на 2010 г.

Всъщност сезонно изгладените тримесечни данни за България донякъде развенчават мита, че в България рецесията е дошла с известно закъснение (от около 3 - 4 месеца). Според данните на Евростат, рецесията в Еврозоната, а и в целия ЕС също е започнала през второто тримесечие на 2008 г.

Точно тогава наблюдаваме преход към отрицателен ръст на БВП спрямо предходното тримесечие, който остава такъв до 2-рото тримесечие на 2009 г. Но докато положителният ръст на икономиките в Еврозоната и ЕС на тримесечна база се възстанови от 3-тото тримесечие на 2009 г. нататък, в България все още се „радваме" на продължаваща рецесия.

Възможните обяснения за това са много - сериозната криза в строителството, още плахото възстановяване на промишлеността, подтиснатото вътрешно търсене, което все още тегли надолу търговията на едро и дребно, слабата кредитна активност и т.н.

Така или иначе, оптимистичните очаквания на правителството за по-сериозен ръст на икономиката следващата година, който ще донесе бюджетни приходи и съответно ще намали бюджетния дефицит, може и да не се сбъднат.

Възстановяването в България може да отнеме повече време и да се окаже доста по-плавно от очакванията. Най-доброто, което може правителството да направи, е да се придържа към консервативна бюджетна политика (т.е. разбирай балансиран бюджет или незначителен дефицит), която да не зависи от конкретната фаза на икономическия цикъл, в която се намираме. Другото е работа на реалната икономика.

Източник: ИПИ