Днес министърът на финансите Симеон Дянков коментира в интервю, че от Европа идват лоши новини и че до шест месеца е възможно еврото да изчезне. Същевременно журналистът от Time Олаф Джърсмен тръгна „по следите“ на единната валута, за да изброи десет причини, поради което еврото е един предварително обречен проект без шанс за оцеляване:

1. Никакъв механизъм за разрешаване на кризи.

Първите десет години на икономическа интеграция на Европа бяха успешни. На различни срещи на върха, лидерите си разпределиха изгодите. Но с кризата на еврото тази динамика се промени- сега трябва да се разпредели товарът, да се организира охрана, която да се заеме с болното дете- сценарий, за който никой не беше подготвен институционално и морално. Резултатът- караниците между европейските партньори придобиха мащаб, невиждан от 1957 г., когато бе подписан договорът в Рим.

2. Без пресечни точки.

С изключение на футбола и Евровизия, няма абсолютно нищо, около което европейците да могат да се обединят. Няма обща телевизия, вестници, да не говорим за общ език. В период „печеливш-печеливш“ това не беше никакъв проблем. Но с дълговата криза общественото мнение „ние срещу тях“ бързо се разпространи. Въпреки че кризата не облече Европа с дрипи, основните проблеми остават.

3. Езиковата бариера.

Защо централната банка на Германия или Европейската комисия през последните десет години не бяха в течение за мащабите на проблемите в Гърция и Португалия? Защото експертите зависеха от правителствата на страните за най-малката информация по въпроса. Те не говореха езика на тези страни, не четяха вестниците им и това помогна ситуацията да не стане ясна по-рано.

4. Доверието.

Един показателен пример- подправените цифри, на базата на които Гърция е приета в еврозоната. По-лошо- сега никакво поведение не може да внуши предварително доверие в партньорите.

5. Контролът.

Германия, Франция, Италия и Испания, които представляват три четвърти от икономиката на еврозоната, не са единствените виновници. Оказа се, че страна като Гърция, представляваща едва 2% от БВП на еврозоната, може да повлече целия Европейски съюз към дъното. С изключение на миниатюрни страни като Малта, всички страни могат взривят цялата система.

6. Култура на дефицита.

Не беше абсолютно необходимо Европа да споделя единни ценности, за да функционира като зона за свободна търговия. Но за да оцелее един валутен съюз, той има нужда да споделя политически и икономически ценности. Някои страни от Северна Европа сериозно си мислеха, че раждането на еврото ще донесе на страните от Южна Европа културата на германска стабилност. Но вече е ясно, че Франция, Италия, Испания и Гърция продължават да гледат на ЕЦБ като възможност, което противоречи на германското убеждение, че една независима централна банка е единствената гаранция срещу правителства, които трупат дълг и печатат банкноти.

7. В търсене на европейския дух.

Различията в манталитета на европейските нации нямаше да е никакъв проблем, ако правителствата и институциите не сядаха на кръглата маса с нещо като „национална мисъл“. Сред политиците и технократите няма нито един „европейски човек“. Всички са белгиецът, унгарецът, испанецът, преди да бъдат европейци.

8. Неравенството.

Когато еврото бе въведено, дори и скептиците мислеха, че различията в нивото на европейските икономики постепенно ще избледнеят. Това не се случи и става още по-голям проблем предвид факта, че има 17 страни и само един основен лихвен процент. За някои страни той е висок, за други- нисък. Резултатът: нарастваща безработица, висока инфлация в някои случаи, балони като в Испания.

9. Липсата на мобилност.

В един паричен съюз хората трябва да са мобилни, да преминават границата и да отиват там, където е тяхната работа. С времето европейците станаха по-мобилни, но не и достатъчно мобилни.

10. Липса на истинска воля правилата да се спазват.

Въпреки всички трудности, паричният съюз може да продължи да функционира, ако правителствата упражняват натиск едно върху друго. Но бащите на еврото надцениха собствената си политическа каста. Гърция, Италия, Германия- всички подписаха договора от Маастрихт- никой не бе наказан.