Девет въпроса към Уолстрийт

1228
Девет въпроса към Уолстрийт

Повече от година след бедствието въпросите са: Какво се случи? Защо? Защо никой не го видя или предотврати? Кой е виновен? Какво трябва да се направи? Какво ни очаква? Какво означава това за свободния пазар? Отговорите са мъгляви и несигурни, пише Мелик Кейлан от "Форбс".

Едно нещо обаче изглежда сигурно - обикновеният човек вече няма да вярва в нищо от следните неща. Тази непроницаема алгебра - риск мениджмънт, кредитни рейтинги, сложни инструменти, явно нямат силата да предпазят богатството му.

Въпросите се натрупват, остават без отговор и създават чувството, че са неуместни или глупави. Може и да са, но тези въпроси безпокоят обикновения човек, който не ги зададе навреме, а именно - преди всичко да се срине.

1. Защо звездите на Уолстрийт вземат още по-големи бонуси - и то натрупани с помощта на правителството, тоест на данъкоплатеца?

Парите отпуснати от държавата създадоха ликвидност, с която банкерите направиха нови сделки и спечелиха пари за нов рунд от бонуси през 2009 г.

Биха ли могли да направят те тези сделки без отпуснатите средства? Това са пари на обществото - в този случай не дължат ли тези пари на хората?

2. Ако банкерите на Уолстрийт не получават бонуси, ще напуснат и ще работят за конкуренцията. Точно това трябва да направят, коментира авторът. САЩ не успя да спаси цели индустрии да се преместят в други държави. Защо инвестиционните банкери са по-важни за щатската икономика от да речем текстилните работници?

В глобалната система САЩ е Китай и Китай е САЩ, както и Германия и Великобритания. Така поне казват. Текстилните работници и други подобни в крайна сметка струват доста по-малко от банкерите.

3. Банкерите връщат ли обратно парите от бонусите в щатската икономика? Купуват ли и инвестират ли в Америка? Или влагат парите си в начинания в чужбина, поради по-ниските разходи за труд?

Това е свободният пазар, все пак, ще кажат те. Но от друга страна, парите на американските граждани не са свободния пазар. Може би данъкоплатеца трябва да вземе процент от печалбата на банкерите от инвестициите на техните бонуси.

4. Продължават да ни казват че Бърни Мадоф е разследван три пъти от щатската комисия по ценни книжа без резултат. Защо няма данни за тези разследвания, кой ги извърши и защо не са успели да разкрия нищо? Какво крие надзорът?

5. В ерата на „усъвършенствани пазари" много от сделките включват финансови инструменти, които са твърде сложни за повечето хора. Ако не ги разбираме, как да ги регулираме?

При Енрон, мениджърите на компанията са се крили зад сложна комбинация от сделки, която уж само те са разбирали. Всеки ги е приемал за твърде умни и номерът е минавал. Как това е по-различно от случая Мадоф и от събитията, които доведоха до банковата криза?

В демокрацията ние не казваме, че политиците са твърде умни за нас, така че да им дадем повече власт. Във финансовата система институциите са също зависими от хората и съответно трябва да попадат под правилата на демокрацията.

6. Беше ни казано, че Goldman Sachs са били толкова умни и са избягали от токсичните активи и от AIG, преди балонът да се спука. Всъщност, бягството на Goldman вероятно е довело до това всички да зарежат AIG, което предизвика колапса на компанията и доведе до още бедствия.

Това показател за мъдростта на Goldman ли е или нещо друго? Ако Goldman са знаели достатъчно за да излязат навреме, то какво са знаели, кога са го знаели и защо не са предупредили никой друг или поне държавните агенции?

Ако институции като Goldman и AIG са твърде големи, за да бъдат оставени да се сринат, ако данъкоплатците са им последният гарант, то те дължат най-точната информация на тях - това са държавните власти - преди акционери, инвеститори и дори директори.

7. Ако демокрацията и свободните пазари в комбинация гарантират богато общество, защо Китай, който няма нито едното, изпреварва по ръст САЩ?

8. Ако етническото разнообразие и международния талант, без значение от нацията, вярата, пола и т.н., каквото икономистите наричат мобилен труд , са толкова важни елементи от успешната икономика (както твърдят от Силиконовата долина), то защо две водещи икономики като Япония и Китай, са толкова моно-етнически?

9. Изглежда, че тези либерални демокрации с най-регулирани банки като Италия, Франция и Швеция са пострадали най-малко от експозиции към токсични активи. Техните банкови системи остават най-стабилни и имат нужда от най-малко подкрепа. Защо техните модели не са добри за Уолстрийт?

И в крайна сметка, защо никой не задава тези въпроси?

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg