Гладът за нови акции на пазара е толкова голям, че, струва ми се, компания за добив на въздух в Родопите ще има изключителен успех и най-вероятно ще се презапише в пъти.

Не че това е лошо за собствениците на компании или за спекулантите, които ежедневно си задават един на друг въпроса: "Коя акция ти се струва подценена?" и почват да изваждат някакви невероятни предложения за компании, на които често знаят единствено борсовите кодове и това в кой град се намират.

Но всъщност, лошо няма до момента, в който търсенето все още превишава значително предлагането, от гледна точка на основния икономически закон, както и до момента в който все още няма къси продажби.

В Китай например след засилената пропаганда по медиите обикновените китайци решиха, че могат да се изкарват пари на борсата, вместо по цял ден да обработват оризови полета (в кръга на шегата разбира се) и моделът дава добри резултати.

От началото на годината китайският широк индекс се е повишил с близо 150%, превръщайки се в най-повишаващия се световен индекс (а кой казва, че пари се правят само у нас?). Определено може да се каже, че ние сме по-добре от китайците, защото българинът по природа е любознателен и се интересува доста особено когато става въпрос за паричките му.

За разлика от китайския пазар обаче, родният пазар, който се отличава с по-слаба ликвидност, част е от европейското семейство и е значително по-слабо зависим от външни сътресения, засега познава само една посока и тя "за щастие" е позволената за търговия.

Така че, струва ми се, че родните инвеститори са значително по-облагодетелствани от китайските, и макар индексите ни да не са поскъпнали колкото техните (все още), доста по-трудно ще могат да усетят горчивината, която може да се усети на развиващите се пазари при забавяне на световната икономика или дори нещо по-страшно (или поне не с такава сила).

Проблемът (или предимството, не знам точно кое от двете) е, че в момента сме в ситуацията, при която собствениците на компании, както се казваше в САЩ по време на "бичия пазар", получават първия си милион, преди да са купили първия си костюм. И сега към това прибавете и находчивостта на българите и може да се получи взривоопасна смес.

Попаднал в бичи цикъл на световните пазари през последните четири години, съчетан с факта, че се водихме за развиващ се пазар, а заедно с това и бъдеща страна членка на ЕС, родната фондова борса преекспонира възходящия тренд.

Това доведе до факта родните индекси непрекъснато да попадат в някакви странни класации за най-повишаващите се световни индекси, както и за големи печалби за инвеститорите. А печалбите, както знаем, са сладки.

До преди няколко години фондовата борса се възприемаше от широките инвеститори като страшно място, където "има мечки", а днес представата е за една "модерна" борса, която се очаква да се интегрира с някоя още по-модерна, както и за място за правене на пари, което се доказва в исторически план.

Всеки, дръзнал да инвестира преди три-четири години, не е нужно да е бил финансов специалист, а просто да е затворил очи и да е избрал една позиция (и да се е надявал това да не е Химко) и ето, че вече е заможен човек.

На най-различни странни и неприсъщи за това места се чуват разговори за инвестиции и публични компании от рода на автобусни и ЖП спирки, ресторанти, и др., което безспорно свидетелства за едно - модната фондова борса е в пълна сила.

Също преди няколко години собствениците на компании се надпреварваха кой и как повече да скрие печалбите си, а изненадани инвеститорите се питаха как една компания може да има такива големи приходи, а да отчита такива малки резултати.

Днес обаче, модата е друга, струва ми се, че компания през компания се опитват да надуват своите резултати, а доволни инвеститорите четат техните отчети (чак почвам да се чудя може ли да им се вярва).

Всъщност собствениците на компаниите узряха, че то плащаните на данъци било сладка работа, щото по-лесно е да си увеличиш богатството чрез нарастване на цената на акциите, отколкото да правиш какви ли не счетоводни "врътки" да точиш компанията, даже и с риск някой по-заядлив миноритарен акционер (примерно с 5%) да те осъди.

И ето, че си дойдохме на думата, всички взеха да се натискат да правят първични публични предлагания и да набират капитал през борсата (както се казва хитри сме ние българите). Възползвайки се от подходящия момент, съчетание на ускорен ръст присъединяване към ЕС от тази година, бичия пазар на развиващите се пазари, прилива на значителни по размер чуждестранни инвестиции, много компании се опитват да яхнат гребена на вълната. След като пътят вече е утъпкан остава по-лесната част да се преборят с бюрокрацията и трудностите по пътя към борсата.

Компаниите започнаха да се продават вече на бъдещи очаквания.

И няма нищо лошо, капитал има, интерес има, а все още няма непрезаписано първично публично предлагане, да му мислят следващите.

Това прави продажба на дялове на компании при съотношения цени-очаквани за догодина печалби от над 30 напълно естествени.

Така например при Девин на първичното публично предлагане на компанията предложените акции бяха презаписани 11 пъти, като цената, на която бяха пласирани, бе 6.10 лв. за брой. Така съотношението цена-прогнозирана от дружеството печалба за следващата година възлиза на 32.

Всъщност, ако се постигнат плановете на компанията през 2012 година за печалба в размер на 9.9 млн. лева, или 0.55 лв. на акция, и цената не се повиши, съотношението цена печалба въз основа на постигната на IPO-то цена ще е в размер на 11, което не е много, но въпросът е дали това е достатъчно, в сравнение с други инвестиционни алтернативи.

Именно поради фактора неизвестност във времето обикновено в развитите страни се дава премия на инвеститорите при първично публично предлагане, за да има накъде спокойно да расте цената на дадена компания.

Естествено, можем да станем свидетели и на силен ръст в резултатите на компанията, превишаващи значително заложените от мениджмънта да кажем "по-консервативни" прогнози. Тогава може да се окаже дори, че компанията е подценена, но само времето ще покаже.

Друг е въпросът, че традиционно компаниите след силно презаписване на IPO-то си обикновено поскъпват при борсовия си дебют и това прави съотношението им цена-очаквана печалба дори по-високо.

Та, въпросът е докога ще минава номерът и кога ще дойде моментът, в който няма да има презаписано IPO, или цената на акциите му ще регистрира силен спад при борсовия дебют. Това може и да не е скоро, докато родните и световните пазари растат, както и докато има глад за нови акции и растат капиталите за инвестиране на фондовите пазари.