Икономическото възстановяване в Източна Европа и Централна Азия е застрашено от ръст в инфлацията в световен план, който може да доведе до ускоряване на увеличението на лихвените проценти, според Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), цитирана от Bloomberg.

От ЕБВР промениха прогнозата си за икономическия ръст за 2011 г. на 30-те страни, в които банката инвестира до 4.2%, в сравнение с 4.1% прогнозирани през октомври. От банката смятат, че икономическият ръст през миналата година е бил 4.2%.

"Рисковете за неизпълнението на тази прогноза обаче все повече нарастват," според банката. "Ако свободната монетарна политика поражда все по-голяма инфлация в развитите страни, то техните централни банки могат да започнат да вдигат лихвените проценти по-рано от очакваното."

Централните банки по света са все по-притеснени от инфлационните заплахи, докато световната икономика се стабилизира, а цените на храните и петрола нарастват. Някои развиващи се европейски страни като Унгария, Сърбия и Полша вече вдигнаха лихвите, за да се борят си инфлацията. Русия може да ги последва през тази година, заяви заместник управителят на Централната банка на Русия Алексей Улюкаев през миналата седмица.

Турската централна банка вчера вдигна изискванията за резервите на банките по депозитите в лири, за да компенсира намаляването на лихвите от миналата седмица, което целеше обезценяване на валутата.

Разпространяването на дълговата криза в Европа, която вече засегна Гърция и Ирландия, представлява риск и за развиващите се европейски държави, смятат от ЕБВР. Ако кризата не бъде овладяна, тя може да спре инвестициите и капиталовите потоци към региона, като по този начин навреди на икономическия растеж, според банката.

Инвеститорското доверие е заплашено от правителствените мерки в някои държави като Унгария, Полша и България, които имат планове да променят реформите в пенсионната система като отслабят ролята на частните пенсионни фондове. "Значителните" банкови данъци, които бяха въведени в Унгария и се обмислят в Румъния, също могат да възпрепятстват инвестициите, казват от ЕБВР.

Ако капиталовите притоци намалеят, ще последва рязко обезценяване на валутите, което пък ще подложи под натиск банковите резерви и кредитополучателите в частния сектор, чиито кредити са в чужда валута според ЕБВР. Освен това ще стане по-трудно и за финансирането на "все още значителните" фискални дефицити, казват от банката.

Икономическият растеж в Източна Европа беше средно над 5% в годините преди кризата, подсилвайки търсенето на кредити. Недоразвитите финансови пазари, ниските нива на спестяванията и високите местни лихвени проценти допринесоха за ръст при кредитите в чуждестранна валута по време на тези години на бум. Кредитният растеж все още остава ограничен, според Джеромин Зетелмайер, заместник главен икономист на ЕБВР.

"Най-силно засегнатият регион в света по време на кризата, в момента е най-бавно възстановяващият се в света," според Зетелмайер. "Факторите, които допринесоха за най-големия спад, са същите фактори, които в момента действат като спирачка за възстановяването."