Вземайки под управлението си ипотечните компании Fannie Mae и Freddie Mac, правителството на САЩ хвърли спасителен пояс на кредиторите, чиито загуби растяха пропорционално на спада на цените на недвижимите имоти. Сега американските данъкоплатци ще трябва да платят всички сметки, останали непокрити от недостатъчния капитал на тези организации, пише в свой анализ за в. "Ведомости" Робърт Шилер.

Защо правителството на на най-капиталистическата страна в света се реши на подобна стъпка? Нима основите на капитализма не предполагат, че всеки, повярвал в балона на пазара на недвижими имоти и вложил парите си във Fannie и Freddie, трябва да се примири със загубата си? Справедливо ли е, че техните загуби сега ще бъдат плащани от в нищо невиновните данъкоплатци?

Отговорите на тези въпроси биха били очевидни, ако моралните аспекти на финансовата криза се виждаха от пръв поглед. Но това не е така. Засега не е сигурно, че помощта на правителството изобщо ще се обърне в допълнителни чисти разходи за данъкоплатците. Същевременно тя може да предотврати допълнителни системни ефекти, които да доведат до криза във финансовия сектор и световната икономика. Това че системните ефекти трудно се виждат, не значи, че не съществуват.

Ценните книжа на Fannie и Freddie бяха обезпечени негласно с гаранцията на правителството на САЩ. Независимо от отсъствието на официални обещания, отказът на Вашингтон да се притече на помощ на компаниите можеше да разруши доверието в дълговите задължения на правителството, а в последствие и в другите дългови инструменти.

Проблемът надминава границите на американската икономика. В последните години световната икономика се движеше напред на спекулативни цикли от възходи и падения, които накараха икономистите сериозно да се замислят по въпроса на доверието, справедливостта и честността. Фазите на бум в сферата на недвижимите имоти, подобни на американския, наближават края си и в други страни и те ще се сблъскат с неприятностите и моралните дилеми, подобни на тези в САЩ.

Това се отнася и за пазара на акции. Например китайският индекс Shanghai Composite от 2005 до 2007 г. нарасна петкратно в реално изражение, а след това загуби две трети от реалната си стойност. Индийският Sensex нарасна в реално изражение петкратно между 2003-2007г., след което загуби една трета от стойността си. Подобни полети и спадове бяха отбелязани в много страни.

Обикновено подемите бяха по-мащабни от спадовете, водейки до прегряване на икономиката. Но сега, когато не се очаква нов бум, световната икономика може да бъде обхваната от загуба на доверието, която още повече да я повлече в рецесия. За да се избегне това е необходима избирателна помощ. Тя трябва да поддържа не пазара като такъв, а да установи несправедливост. Не възможно да се предвиди как ще реагират хората на отказа от помощ, когато пазарът е в колапс. Но е ясно, че реакцията им ще се базира на чуството за справедливост.

Възходите и спадовете на пазара доведоха до съществено преразпределение на богатството. Този, който влагаше на финансовия пазар и пазара на недвижими имоти, губеше или печелеше. За справедливостта на пазара хората ще съдят според това какво са им казали и скритите обещания, които мислят, че са им били дадени.

Не може да се установи дали това, което хората знаеха за пазарите беше истина и политиците не могат да отговорят на всеки случай индивидуално. Със сигурност може да се говори единствено за впечатляващия икономически ръст в много страни. Но бяха ли оценени правилно инвестициите на тези пазари и не излъгаха ли търговците в уверенията си, че икономическият възход обогатява всички?

Проблемът добросъвестността, защото икономиката може да преживява разцвет, само когато е основана на добросъвестността. А в дадената ситуация, когато спекулативният бум я въвлече в рецесия, се подразбира, че става дума за проява на недобросъветност, особено от страна на тези, които рекламираха определени инвестиции.

Тук следва да се върнем на инвеститорите във Fannie и Freddie. Макар че правителството на САЩ никога не е гарантирало официално за тях, то създаде специална агенция - Office of Federal Housing Enterprise Oversight, която оценяваше тяхната устойчивост в годишните си отчети. Защо тази агенция никога не призна съществуването на балон и как можем да твърдим, че инвеститорите трябва да усетят цялата дълбочина на загубата?

Светът сега открива новите измерения на капитализма и неговата способност да трансформира икономиката. Но той е основан на добросъвестност. Чувството за незащитеност може да се окаже пагубно за икономическия растеж, доколкото загубата на доверие в бзинеса води до липса на желание на хората да влагат труда и капиталите си в него. А дали такова развитие на нещата е по-добро от указването на държавна помощ на Fannie и Freddie?