Малката фондова борса на България стана особено популярна след присъединяването на страната към ЕС и избра търговската платформа на Deutsche Börse, първата крачка към едно по-сериозно стратегическо партньорство. Това пише FT.com в просторен материал за българския капиталов пазар.

Намиращите се в София брокерски къщи подкрепят решението за присъединяването на Българска фондова борса към една от най-големите борси в Европа. „На търговските екрани във Франкфурт ще има и икона на БФБ. Това означава, че ще бъдем на едно щракване разстояние от чуждестранните инвеститори“, смята Камен Колчев, гл. изп. директор на Елана холдинг.

Търговската платформа на Франкфурт бе предпочетена от тези на северното борсово обединение OMX, Hellenic Exchanges и Borsa Italiana.

Договореността с Deutsche Börse поставя германците начело в борбата за придобиване на държавните 44% от капитала на БФБ, въпреки че от Министерството на финансите не дават конкретна информация за бъдещата продажба.

Активността на борсата се покачва чувствително през първата половина на годината. Дневният оборот се удвоява на 22 млн. лв., а обемите при сделките нарастват с повече от 60%, благодарение на популярността на COBOS сред дребните инвеститори, пише още финансовото издание.

С пазарна капитализация от 10 млрд. евро в края на юни, около 40% от БВП на страната, БФБ изостава от други регионални борси. Индексът на сините чипове SOFIX се покачва с 15% за полугодието при 20% ръст на основния румънски индекс BET, 68 на сто за сръбския BELEX и 51% за хърватския CROBEX.

Развиващите се пазари в Югоизточна Европа страдат от ниска ликвидност и малки обороти спрямо развитите пазари в близост до Австрия и Гърция.

Тържището в София не е изключение със среден free float от близо 25%, а на 20-ина големи компании се дължат 70% от пазарната капитализация на БФБ. Най-голямата българска публична компания, бившият телекомуникационен монополист БТК, чиято пазарна оценка се равнява на 12% от капитализацията на борсата, може да бъде отписана от публичния регистър, след като бе придобита от американската финансова група AIG.

Но напливът на първични публични предлагания през тази година, включително на няколко по-значими по размер компании от бурно развиващи се сегменти на българската икономика, успокояват опасенията, че отписването на БТК ще навреди на перспективите пред пазара.

Някои от най-големите български холдинги, които оцеляха след периода на прехода, започнаха да правят дъщерните си компании публични, за да наберат средства за разширяване не дейността си, включително и за навлизане на пазарите на други балкански държави

„Встрани от подобряващата се ликвидност на пазара, компаниите гледат на IPO-то като на полезен начин за реална пазарна оценка на стойността на бизнеса си “, смята Алекс Бебов от Балканска Консултантска Компания.

За първите девет месеца на годината българските компании са привлекли 236 млн. евро спрямо 164 млн. евро за цялата 2006 г. Първичните публични предлагания за последната една година включват IPO-то на две водещи банки (ПИБ и Корпоративна търговска банка) до Каолин и винарната Тодоров.

Търсенето от страна на чужди инвеститори и местни фондове доведе до големи презаписвания в пъти на предложените емисии. Според брокери в изчакващата графа на БФБ за следващата година влизат осигурителни компании и много от големите индустриални компании и дъщерните им подразделения.

„Досега компаниите разчитаха главно на банките за своето развитие. В един момент те ще трябва да престанат да зависят от банките, ако искат да бъдат по-конкурентоспособни“, смята Крис Кацанис от Националната Банка на Гърция в София.

Създателите на малки компании, разраснали се от семейния модел за бизнес, виждат в IPO-то стратегия за изход от инвестицията. Пламен Юруков, изп. директор на Балкам, водещ вносител на кафе и лидер на СДС (малка дясноцентристка партия), възнамерява да пристъпи към първично публично предлагане през следващата година.

Междувременно компаниите, инвестиращи в имоти (дружествата със специална инвестиционна цел) продължават да бъдат за портфейлните инвеститори популярен начин да получат достъп до разцвета на пазара на недвижимости. Броят на дружествата със специална инвестиционна цел нарасна на над 40 компании с обща пазарна капитализация от 400 млн. евро, въпреки конкуренцията на фирмите от вторичния сегмент на London Stock Exchange.

Освен дъщерните компании на държавния Булгартабак холдинг, приливът от приватизационни сделки започна да се оттегля. Относно Булгаргаз, държавният газов доставчик, се дочува, че предстои да бъде листната като част от плана на компанията за преструктурирането по примера на големите енергийни групи.

„Все още има потенциал за още приватизационни сделки на пода на БФБ, особено в енергийния сектор. Но в основата на разцвета на капиталовия пазар ще стои частният бизнес“, допълни Бебов.