„Това, което трябва да избегнем, е усещането сред нашите европейски партньори, че отново има проблеми с гърците”, заяви гръцки министър през пролетта на 2011 година. Тази задача не беше изпълнена. Изборите на 17 юни – последствие от неопределения вот на 6 май, ще бъдат следени внимателно в Европа. Победа за Сириза – лявата партия, която се представи добре на предишния вот, като заплаши да прекрати спасителното споразумение за Гърция, ще засили опасенията за излизането на страната от еврозоната. Дори ако „Нова демокрация”, която подписа условията за спасяването, победи Сириза и застане начело на новото правителство, гърците ще поискат отново да преговарят, се казва в анализ на сп. "Економист", цитиран от Фокус.

Междувременно несигурността за резултатите от изборите замрази икономиката. Много хора просто спряха да плащат своите сметки, събирайки пари в очакване на това, което ще се случи. „Имам много клиенти с достатъчно средства в депозитите, за да платят своите сметки, които не го правят”, казва гръцки банкер, като признава, че за всеки случай се бави с таксите за частното училище на децата си.

Чуждестранните туристи също изчакват да видят какво ще се случи. „След изборите ситуацията е катастрофална”, казва Йоанис-Джон Кент, собственик на онлайн туроператор и на фирма, която управлява верига от курорти в Гърция. Обикновено има около 300 резервации дневно, но техният брой е намалял до едва 50 на ден след изборите на 6 май. Кент настоява, че подобна предпазливост е ненужна – все пак, евентуалното излизане от еврозоната, би увеличило възможностите за разходи на туристите, а социалните протести са концентрирани в Атина, а не на островите, където повечето туристи се пекат и пийват узо.

Все още се теглят пари от банковите сметки, въпреки че темпът вече не е толкова драматичен като в дните непосредствено след изборите през май – на 7 май от банковите сметки бяха изтеглени около 700 милиона евро. „Ще изтегля около 1000-2000 евро преди изборите, за да мога да оцелея през две седмици на хаос”, посочва бизнесмен от Атина.

На теория дори най-малкият риск от реденоминация оправдава тегленето и на последното евро от банката, без значение дали парите ще бъдат скрити в дюшека или изнесени зад граница. Но много вложители може да искат да оставят достатъчно пари на сигурно място в Гърция, за да посрещнат ежедневните си нужди. Или най-вероятно те просто смятат, че най-лошото – завръщането към драхмата, е невъзможно.

Дори това предложение да се окаже вярно, Гърция е изправена пред нов период на несигурност. Оптимистите се надяват, че новото правителство, укрепено от мандат да се направи всичко за оставането в еврозоната, ще достигне до споразумение със своите кредитори. Тогава доверието ще се завърне, още повече, че Гърция вече е близо до положителен бюджетен баланс.

Но всяко предоговаряне на спасителното споразумение ще бъде сложно. Гърците може да се надяват да получат малко повече пространство за маневриране с фискалните цели, но изстискването на повече пари от европейците за покриване на бюджетните празнини или забавянето на темпа на структурните реформи, ще бъде много по-трудно. Затрудненията на други страни означават, че Гърция вече не е единствената искра, която може да предизвика разпадането на еврозоната – валутният съюз не може да избегне по-голям пожар.

Финансовата система е в преддверието на ада. Банките очакват идването на новото правителство, за да финализират планираната рекапитализация. Дори и да няма масово теглене на пари, депозитите намаляват, тъй като хората живеят от своите спестявания. Увеличава се делът на лошите кредити, а търсенето на кредит ужасяващо е спаднало. Директорът на една от банките посочва, че малки фирми подават около 10 молби за заем на ден, като в добрите дни техният брой е бил между 250 и 300. „Да се дадат парите е лесната част. Проблемът е, че никой не иска да поема риск”, казва банкерът.