Гърция ражда хаос

1300
Гърция ражда хаос

Ако не бъде предотвратяване, фалитът на Гърция ще има много неблагоприятни последици за пазарите, смята старши икономистът в HSBC Марк Берисфорд-Смит в интервю за агенция Интерфакс.

„Пазарите ще реагират с хаос на новината за фалит на Гърция, хаос ще възцари и в гръцката икономика. Ситуацията много ще напомня тази в Русия през 1998 година“, посочи експертът. „На пазарите цари неяснотата. Властите трябва да намерят разрешение на проблема и докато го търсят, икономическата обстановка се влошава. Пазарът търси отговори, но засега такива липсват“.

Гърция няма да има предимството на рязката девалвация на курса на националната валута, подобно на рублата и песото след фалита на Аржентина през 2001 година, защото Гърция ще продължи да използва единната европейска валута. „Ако нещо не върви по план, Гърция определено е заплашена от фалит. Парите й ще стигнат до декември. Правителството отлага вече няколко седмици, но в средата идва падеж на дългови задължения и тогава парите на Гърция ще са й много нужни“, смята Берисфорд-Смит.

Фалитът на една страна от еврозоната ще засили страховете за разпространение на дълговата криза към други държави и ще влоши доверието към европейската икономика.

Икономистите знаят по-добре

„Икономистите знаят какво е нужно за преодоляване на дълговата криза, но на политиците не им стиска”, каза Берисфорд-Смит, според когото европейските лидери започнаха да се движат в правилната посока на октомврийската среща: капитализацията на банките трябва да се увеличи, а инвеститорите трябва да се замислят върху намаляването на дълга на Гърция, постигнаха се договорености, но препъни камъкът си остава въпросът за по-сериозно увеличаване размера на европейския стабилизационен фонд.

„Стабилизационният фонд трябва да е по-голям, много по-голям. По общо мнение, размерът му трябва да бъде към 2 трлн. евро. Проблемът тук е как да се набави този ресурс“, каза експертът.

Теоретично фондът може да се увеличи със средства на ЕЦБ за сметка на допълнителни вложения от страни като Германия, Франция, Австрия, Холандия, но правителствата им не са готови още да заделят допълнително средства. Ако съседите в еврозоната сами не се решат да поемат върху себе си по-големи отговорности, то международната общественост трудно би се решила на подобна стъпка.

„Вероятно най-доброто решение е влагането на повече по средства от европейските държави, след което да дойде и международна подкрепа. Но ако Европа не се насочи към този вариант, то не смятам, че международната общност ще плати сметката“, смята Берисфорд-Смит.

Дълговите проблеми на Гърция и на другите държави така или иначе ще костват на Европа много средства. Въпросът тук е дали страните от еврозоната ще ги внесат сега в стабилизационния фонд, или ще ги загубят в резултат на фалита (например на Гърция) и неизбежната дълбока рецесия след това.

Трудно е да се каже в кой от двата случая ще загубят повече, но при всички положения вторият вариант е по-малко предсказуем. Вместо това е възможна финансова помощ за Италия от МВФ, но размерът й ще е твърде недостатъчен, за да има реален ефект върху повишаване нивото на доверие.

Еврозоната се нуждае в крайна сметка от по-тясно сътрудничество във фискалната и бюджетна сфера и точно тук е скрит ключът към изхода от кризата, смята икономистът.

Гърция ще получи помощ, но тя няма да е достатъчна

Гърция вероятно ще се сдобие с поредния транш от помощта и ще се опита да приложи мерки за бюджетна консолидация, но това няма да е достатъчно в дългосрочен план, защото дълговото бреме ще остане прекалено тежко.

От ЕК прогнозират, че публичният дълг на Гърция ще остане близък до 200% от БВП и през 2012 и 2013 година. „Ако съотношението на държавния дълг към БВП е например 120%, а лихвите по кредитите -е 5%, то само за погасяването на лихвите ще са нужни до 6% от БВП на тази страна и това не може да продължава. Обслужването на дълга от Гърция и Италия трябва да е по-евтино от сега“, смята Берисфорд-Смит.

В това може да помогне бюджетният съюз – чрез погасяването на лихвите от общия бюджет или да се премине към единни еврооблигации с по-ниска доходност, спрямо тази при проблемните държави. „Ако Италия успее да намали разходите по дълга си с до 2%, подобно на Германия, то пред нея няма да има проблеми с бюджетния дефицит. Държавният дълг ще остане висок, но и ще бъде управляван“, заяви икономистът.

Разпадането на еврозоната е малко вероятно

Въпреки сериозните трудности, рискът от разпадане на еврозоната едва ли е възможен. „Ако Германия напусне валутния съюз, то играта ще свърши, но това няма да се случи“, смята Берисфорд-Смит.

Останалите държави също не ще бързат с подобно решение, а механизмът за „принудително изгонване“ от еврозоната не съществува. „Единственият вариант това да се случи, е ако животът в някоя от страните членки, като например Германия или Франция, стане до толкова нетърпим, че те се откажат доброволно и едностранно. Но това е изключително рискована стратегия. Не знаем какво може да се случи при този вариант, но последиците определено ще бъдат трагични“, заяви експертът.

Гърция не я устройва подобен сценарий, защото част от дълга на Гърция е предоставена на основата на двустранни споразумения с други страни от еврозоната и днес тя им дължи към 47 млрд. евро.

Еврозоната изпада в рецесия

Европейската дългова криза ще бъде най-важният фактор в следващите месеци, който ще ръководи динамиката в Европа и в голяма степен ще влияе на световните пазари. „Смятам, че вече има наченки на рецесия в Европа, но при всички положения спадът в еврозоната ще започне още през четвъртото тримесечие. Смятам, че динамиката това тримесечие ще е отрицателна, независимо от това, как ще се развие дълговата криза“, посочи икономистът.

По оценки на HSBC, САЩ и Великобритания успяха да избегнат рецесията, очаква ги умерен ръст, а в еврозоната-слаби шансове за растеж има Германия. Нито една страна от южния фланг няма да се похвали с икономически ръст през четвъртото тримесечие, а като цяло спадът в еврозоната може да достигне 0.5%.

От HSBC прогнозират за еврозоната през 2012 г. повишаване на БВП от 0.5%. Еврокомисията даде подобна оценка в есенния си доклад от миналата седмица.

Възстановяването ще е бавно и мъчително

Тежки времена очакват европейските фондови пазари, дори да се намери решение на дълговите проблеми в региона. Ситуацията в други части по света ще бъде вероятно по-благоприятна, но за пълното възстановяване на икономиките и финансовите пазари ще са нужни много години. „Лихвените проценти в САЩ, Великобритания, еврозоната едва ли ще започнат да се покачват по-рано от 2013 година, а до нивата, които се смятат за нормални, те ще се върнат не по-рано от 2015 година. Ситуацията с бюджетите ще се стабилизира едва към 2016 – 2017 година“, прогнозира Берисфорд-Смит. „Много сме далеч от стабилизирането на фискалната и парична политика. За да се върнем в норми, ще са ни нужни поне пет години“.

Всичко по темата Дълговата криза

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 667.480 -0.05%
  • BGREIT 114.490 0.12%
  • BGTR30 544.660 -0.45%
  • BGBX40 130.470 -0.24%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1739 1.1740
  • GBP/USD 1.3197 1.3198
  • USD/JPY 113.6990 113.7110
  • USD/CHF 0.9863 0.9865
  • USD/CAD 1.2645 1.2646
  • AUD/USD 0.7802 0.7803
  • USD/BGN 1.6660 1.6663
Ask Bid
  • DOW JONES 23318.51 23322.51
  • S&P500 2568.80 2569.30
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5389.40 5391.40
  • DAX 12984.97 12986.97
  • FTSE 100 7523.20 7524.70
  • ПЕТРОЛ 51.90 51.95
  • ЗЛАТО 1279.72 1280.22
  • СРЕБРО 17.04 17.07

Видео