Глобализацията е тенденцията инвестиционен капитал и цели бизнеси да се изнасят извън границите на родната им страна към други пазари по света. Защитниците на глобализацията казват, че тя дава възможност на развиващите се държави да настигнат индустриализираните нации по-бързо, увеличава работните места и спомагат за технологичния прогрес. Като пример за това се сочат азиатските икономики.

Критиците казват, че глобализацията намалява националния суверенитет и просто позволява на богати държави да изнасят работни места навън, където им е по-евтино.

Каква е истината? На този въпрос отговор търси Investopedia.

Гледката от високо

За бизнес лидерите и икономическия елит, глобализацията е нещо хубаво. Компаниите имат възможност да построят заводите си в страни, където работната ръка и здравните осигуровки са ниски, а да продават продукцията в богатите страни.

В резултат на това, печалбите се увеличават, на Уолстрийт цените на акциите се вдигат, а CEO-тата получават големи бонуси.

Гледката от улицата

Глобализацията обаче не оказва ефект само върху големите риби.

На пазара на труда конкуренцията става все по-голяма, като хората вече не се конкурират само с тези в тяхната държава, а в целия свят – от кол центровете в Индия, до автомобилните заводи в Китай – по целия свят има хора, които чакат за вашата работа!

В Северна Америка за това бе критикувано споразумението НАФТА – то изпрати работните места на много американски служители в автомобилното строене в Мексико. Няколко години по-късно, някои от тези места бяха преместени в държави в Източна Азия, където трудът е още по-евтин.

И в двата случая производителят очакваше американците да продължат да купуват продукта, но неговата производствена цена вече бе доста по-ниска. Има две мнения по този въпрос – едни са недоволни, че работни места се изнасят за чужди страни, а други казват, че така тези страни се развиват и изживяват технологичен прогрес.

Ефектът на глобализацията

Тъй или иначе потокът на пари, информация, технология и хора няма да спре.

Според мнозина глобализацията прави богатите по-богати и бедните по-бедни. Разликата между богати и бедни държави не намалява, а се увеличава, показват изследвания.

Друга лоша черта е уеднаквяването на света – едни и същи кафенета на всеки ъгъл, едни и съши магазини, хората пият едни и съши напитки и т.н Така глобализацията прави държавите еднакви и се губи тяхната идентичност.

Взаимовръзката между пазарите пък прави така, че местни конфликти ескалират и стават световен проблем.

Публичният интерес към заплатите на CEO-тата показва, че явно надигащата се вълна не издига всички лодки. Работещите нискоквалифициран труд, например, страдат от това, че не са конкурентоспособни.

Докато не се намери решения на проблема, две неща остават ключови за оцеляване в нашето време – образованието и адаптивността. Единственото нещо, за което всички са съгласни, е високата стойност на образованата и адаптивна работна сила.