Страните с голям дефицит по текущата сметка, сред които са 20-те икономики от Източна Европа от Балтика до Турция, могат да пострадат от световната кредитна криза, се казва в коментар на професор Нуриел Рубини, публикуван от „Ведомости”.

Все по-голяма е вероятността, че в световната икономика, а не само в икономиката на САЩ, ще настъпи сериозен спад. Икономиките на всички страни от групата на седемте вече го изпитват или се намират на границата на рецесията. Други развити и развиващи се икономически системи (Нова Зеландия, Исландия, Естония, Латвия и частично икономиките на страните от Югоизточна Европа) също уверено се движат по посока на спад. Когато всички те достигнат тази точка, ще започне и рязък спад в страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай(, а също така и в другите развиващи се пазари.

Виновниците са много: спукалите се ипотечни балони на пазара на недвижимост в САЩ, Великобритания, Испания, Ирландия и други страни от Еврозоната; пробитият балон на кредитния пазар, където парите са били прекалено достъпни прекалено продължително време; негативният ефект, който оказва върху капитала и инвестициите спадът на фондовите индекси; стагфлационният ефект заради високите цени на петрола, който принуждава централните банки (ЦБ) да вдигат лихвите, сдържа инфлацията по време, когато съществуват сериозни рискове за ръста.

Официалните данни свидетелстват, че американската икономика е навлязла в стадия на спад през първото тримесечие на тази година. Икономиката се е възстановила през второто тримесечие, благодарение на временния ефект от стабилизационния пакет от 100 милиарда долара. Но в края на лятото ефектът ще прекрати своето действие. Текущият спад в страните от групата на седемте ще доведе до рязко понижаване на темповете на ръст в развиващите се пазари. Тези, които зависят от износа в САЩ и Европа, а също така тези, които имат големи положителни баланси по текущите операции (Китай, мнозинството страни от Азия и мнозинството други развиващи се пазари), ще пострадат от спада в страните от Г-7.

Страните с голям дефицит по текущата сметка (Индия, Южна Африка, а също така над 20 икономики от Източна Европа от Балтика до Турция) могат да пострадат от световната кредитна криза. Износителите на суровини (Русия, Бразилия, а също така останалите държави от Близкия Изток, Азия, Африка и Латинска Америка) ще пострадат, защото рецесията в страните от Г-7 и глобалният спад ща намалят цените на енергоносителите и другите стоки с не по-малко от 30%. Спадащите цени на петрола и останалите суровини незначително ще намали въздействието на стагфлацията върху световната икономика и все пак инфлацията ще се вкорени заради порочния кръг от растящи цени, заплати и разходи.

Всичко това ще ограничи възможностите на ЦБ адекватно да отговарят на риска от спад на ръста. Въпреки това към края на тази година в развитите икономики инфлацията ще бъде по-малък проблем за ЦБ, защото застоят на пазарите на продажби няма да позволи на фирмите да повишават цените, а по-високото равнище на безработица ще ограничи ръста на заплатите. Рискът от сериозен спад, а също така от сериозна банкова и финансова криза, в крайна сметка, ще принуди всички най-важни ЦБ на Запада да намалят лихвите. Проблемът е, че (особено извън САЩ) това парично-кредитно отслабване ще се случи едва тогава, когато рецесията в страните от Г-7 ще бъде вече свършен факт.

Авторът на статията Нуриел Рубини е професор по икономика в бизнес-училището Стърн към Нюйоркския университет (Stern School of Business).

Източник: БГНЕС