На фона на силното повишение в цената на пшеницата, фермерите засяват рекордни площи, което според анализатори може да доведе до поевтиняване на суровината през следващата една година.

Според Джеймс Гутман от щатската инвестиционна банка Goldman Sachs е възможно през следващата година цената на пшеницата да се понижи с 30%, до 6 долара за бушел (25 килограма).

Ентусиазмът сред фермерите става реалност на фона на поскъпването със 78% в цената на суровината от началото на годината, което я отведе до нов исторически рекорд.

В същото време цената на пшеницата никога не е била по-висока, в сравнение с тази на царевицата, соята и памука, коментират специалисти, което дава предпоставки тя да се превърне в най-понижаващата се суровина през следващата година.

В основата на силното поскъпване на културата бяха и понижаващите се световни запаси, които водеха до спекулативни покупки от страна на инвеститори. С нарастването на засетите площи от суровината през тази година, световните запаси постепенно ще започнат да се нормализират.

Пшеницата регистрира повишение от 2.1% с доставка през декември до 8.925 долара за бушел по време на търговията си днес на стоковите пазари, като през този месец регистрира исторически рекорд при ниво от 9.1125 долара за бушел.

За последен път пшеницата отбеляза подобен темп на поскъпване през 1973 година, когато лоша реколта в тогавашния СССР доведе до значителен внос на пшеница в страната, включително 30% от износа на САЩ.

Впоследствие обаче, засяването на твърде много площи със суровината доведе до понижение при цената, което се очаква да стане и през тази година.

Някои анализатори прогнозират дори по-сериозно понижение в цената на пшеницата от 50% до следващият юли, освен ако не се очаква трета поредна лоша година за посевите.

През следващата година световното производство на пшеница се очаква да се повиши с 4.1% на годишна база, до рекордните 641 млн. тона.

В същото време голяма част от инвеститорите, търгуващи на стоковите пазари, намаляват процента на пшеница в своите портфейли за сметка на други зърнени култури, като царевицата например, която поскъпва с по-слаби темпове.