Има ли място за оптимизъм за икономическия растеж през '11

902
Има ли място за оптимизъм за икономическия растеж през '11

В началото на 2010 г. инвеститорите изглеждаха притеснени за непосредствената перспектива пред българската икономика. Тези притеснения намериха израз и в прогнозите за ръст на БВП. МВФ, ЕБВР и ЕК имаха прогнози за отрицателен растеж от 2.5%, 1.5% и 1% съответно, като консенсусната прогноза беше за минимален спад от 0.1%. В крайна сметка 2010 година се оказа по-добра от очакваното. Това казва Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, в свой анализ.

В момента оптимизмът започва да се завръща. Прогнозите на МВФ, ЕБВР и ЕК са за ръст на БВП от 2%, 2.4% и 2.6% през тази година, като последната консенсусна прогноза е за ръст от 2.6%. В най-голяма степен оптимизмът се споделя от представителите на правителството и в по-малка степен засега от бизнеса, докато в същото време секторът на домакинствата остава скептичен за перспективите за растеж, пред които е изправена икономиката през следващите 12 месеца.

Има ли основания за оптимизъм или преобръщането на очакванията за икономиката, на което сме свидетели в момента е преждевременно?

Потокът от новини за икономиката през последните няколко месеца показва, че темпът на възстановяване на БВП през третото тримесечие на 2010-та нарасна до 0.7% на тримесечие, спрямо скромния резултат от 0.5% през второто тримесечие. Въпреки това отчетеният през третото тримесечие ръст беше достатъчен, растежът на БВП на годишна база да се завърне в положителна територия, след пет поредни тримесечия на отрицателни стойности.

Износът на стоки и услуги набра допълнителна инерция, достигайки през третото тримесечие обем със 7.1% по-висок от отчетения преди началото на кризата (през третото тримесечие на 2008 г.). Този впечатляващ резултат, според УниКредит, отразява най-вече стабилното възстановяване на конкурентноспособността на промишлеността. През третото тримесечие на 2010 брутната добавена стойност за един отработен час в индустрията е с впечатляващите 13% над нивата от преди две години - когато кризата започна.

Допълнително потвърждение за възстановяването на българския индустриален сектор се съдържа в подобряването на индекса на бизнес доверието, който през декември се изкачи до -5 пункта, значително над дъното от -15, достигнато през август 2009 г. и доближавайки се до 10-годишната си средна стойност от -0.6 точки.

Още по-важен е фактът, че след седем поредни тримесечия на свиване на броя на заетите с общо 99 хил. души, промишлеността отчете нетен ръст в заетостта от 4 хил. души през третото тримесечие, загатвайки, че след пресичане на негативната тенденция по отношение на произведената продукция, промишлеността е на път отново да започне да създава работни места.

Външната позиция продължава да се подобрява, като дефицитът по текущата сметка в края на 2010 г. се очаква да е достигнал ниво между 1 и 2% от БВП. Въпреки това, на фона на високия външен дълг на частния нефинансов сектор, нуждите от външно финансиране остават значителни, което подчертава, че рискът от криза на платежния баланс не може да се разглежда като напълно преодолян.

И докато потокът от новини за експортно ориентираните сектори се подобрява, като по този начин се потвърждава, че около една трета от икономиката вече е извън червената зона, то данните за сектора на домакинствата все още не са толкова обнадеждаващи. Спадът в индивидуалното потребление се изостри през третото тримесечие. По-високите цени на храните и горивата продължават да подкопават покупателната способност на доходите на домакинствата, които остават под натиск и поради продължаващата слабост на пазара на труда.

Слабият ръст на кредита за домакинствата в комбинация с високата норма на спестяване, са допълнителни индикации, че все още домакинствата не се чувстват достатъчно сигурни за работните си места. Това се потвърждава допълнително от наскоро проведено изследване от Институт Отворено Общество с помощта на Световната Банка, което сочи, че очакващите безработицата да нарасне през следващата година са четири пъти повече от онези, които смятат, че тя ще намалее. Същото изследване сочи, че в края на 2010 г. два пъти повече хора очакват общата икономическа ситуация през следващите 12 месеца да се влоши, в сравнение с тези, които очакват подобрение.

Може би най-окуражителните сигнали са свързани с данните за брутното капиталообразуване, което показа допълнителни признаци на стабилизиране през третото тримесечие след смесени резултати отчетени от началото на годината. Това е от особена важност, тъй като сочи, че процесът на възстановяване е на път да се превърне в по-широко базиран, и след впечатляващия ръст на износа и запасите, двигателите на растежа са на път да се увеличат с още един и през 2011 г. инвестициите във фиксиран капитал да започнат да отчитат положителен принос към ръста на БВП.

В същото време инвеститорите остават скептични за вероятността темповете на икономически растеж да достигнат своя потенциал (оценяван на около 4% на годишна база) през 2011 г. Какви са най-често изтъкваните причини за това?

Ребалансирането на пазара на труда в някои сектори, ориентирани към вътрешното търсене, не е приключило, което в комбинация с високата норма на спестяване ще продължи да тежи на темповете, с които се възстановява индивидуалното потребление.

Все още високите нива на незаети производствени мощности сочат, че инвестициите във фиксиран капитал ще нарастват с бавно темпо. Отложените структурни реформи и все още неизяснени въпроси, свързани с политиката на правителството по отношение регулирането на бизнеса, също се очаква да имат задържащ ефект по отношение на скоростта, с която ще наблюдаваме инвестициите и заетостта да се възстановяват. И може би от най-голяма важност е, че все още много инвеститори продължават да смятат, че най-трудните тестове за възстановяването на гръцката икономика предстоят, което продължава да оказва отрицателен ефект върху притока на чужд капитал и разходите по обслужване на дълговете и на българската икономика.

„На фона на казаното дотук, оптимизмът за растежа на икономиката през 2011 година, който наблюдаваме в момента, е оправдан", смята Кристофор Павлов. По-голямата част от рисковете, които плашеха инвеститорите на старта на кризата не се материализираха.

Опасенията, че България ще бъде изправена пред криза на платежния баланс, и че е само въпрос на време кога страната ще поиска външна помощ, се оказаха пресилени. Въпреки фиксирания курс, икономиката успя да се приспособи към външните шокове, на които беше изложена, при умерен спад на БВП и спад в заетостта, който макар и да е значителен, остава далече от стойностите, отчетени във всички останали нововъзникващи икономики с фиксиран курс в ЕС.

В момента перспективата за растеж на БВП се подобрява, публичните финанси остават стабилни, а темповете на усвояване на средставата от ЕС се ускоряват. Всичко това кара инвеститорите да пренебрегват новини, които ги правеха много нервни само преди година. „Все пак трябва да си даваме сметка, че е рано да теглим чертата и да започнем да говорим за кризата като за завършила", коментира Кристофор Павлов, според когото процесът на възстановяване остава крехък.

В същото време, кризата изведе на преден план важни въпроси, които засега остават без отговор.

Остава неясно какви бяха причините за кризата. Ще се предприемат ли някакви коригиращи мерки, за да се избегне повторението на подобна криза и ако да, какви ще са те? Как България ще се справи с наследството на кризата? Най-вече, как ще се справим със спада в заетостта, който при използването на различни индикатори е между 8 и 10 процента към края на третото тримесечие на 2010 г. спрямо две години по-рано?

Какво правим с този спад в заетостта, който изглежда структурен, и следователно ще е още по-труден за преодоляване?

Освен това, кризата засили усещането, че начинът, по който ние като общество разпределяме ползите и носим тежестите, свързани с процеса на развитие и модернизация на икономиката, е несправедлив. С други думи, кризата засили представата, че ползите от процеса на модернизация и развитие се концентрират в ръцете на сравнително малка група хора, докато тежестите се носят от обикновените хора. Така, поне в обществените представи, пропастта между елита и обикновените хора се задълбочи.

„В действителност данните, с които разполагаме, не винаги подкрепят представата, че има такава пропаст, но тъй като това усещане е ясно изразено, то това са въпроси, които изискват внимание", смята Кристофор Павлов. „Тези въпроси не трябва да остават без отговор, защото така ще пропуснем шанса, който кризата ни дава: да се вгледаме в начина, по който правим нещата и да предприемем коригиращи мерки, за да започнем да ги правим по-добре".

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 720.710 -0.27%
  • BGREIT 117.270 -0.09%
  • BGTR30 566.060 0.49%
  • BGBX40 137.280 -0.14%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1810 1.1811
  • GBP/USD 1.2900 1.2902
  • USD/JPY 108.8750 108.8870
  • USD/CHF 0.9617 0.9618
  • USD/CAD 1.2561 1.2563
  • AUD/USD 0.7936 0.7938
  • USD/BGN 1.6559 1.6562
Ask Bid
  • DOW JONES 21686.12 21690.12
  • S&P500 2427.60 2428.10
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5079.73 5081.73
  • DAX 12048.57 12050.57
  • FTSE 100 7309.47 7310.97
  • ПЕТРОЛ 48.64 48.69
  • ЗЛАТО 1291.08 1291.58
  • СРЕБРО 16.98 17.01

Видео