Съвсем наскоро Китай намали износа на редки метали за Япония, Европа и САЩ, което бе крачка назад за новите технологии, ветроенергийните паркове и системите за управление на ракети. Страната, която произвежда над 90% от тези редки метали, твърди, че резервите й са заплашени от изчезване до 10 години.

Всички знаем, че от Земята непрекъснато изчезват животински и растителни видове, но наясно ли сме дали това се случва и със суровинните ресурси на пранетата?

Нищожни количества...

Да, според United States Geological Survey. Светът е изчерпал запасите си от естествен криолит, който се използва в производството на алуминий. Последната активна мина в света за производството му в Гренландия е затворена през 80-те. В момента криолитът се синтезира изкуствено.

Разбира се, в статистиката могат да се имат предвид само вече откритите залежи. Нищожни количества от минерала все още се появяват тук - там, но експлоатацията им би била нерентабилна.

И огромни количества...

Развитието на технологиите променя представите ни за природните ресурси, с които разполагаме. Например през 50-те години се е смятало, че светът разполага със 77 млн. тона резерви на цинк. Днес ние ги оценяваме на 293 млн. тона благодарение на възможностите на новите добивни техники. Същото се е случило с желязото и резервите от олово.

За петрола пък в наши дни би трябвало да говорим като за изчезнала суровина, ако се беше сбъднала направената през 70-те оценка, че след 30 години човечеството ще е изразходило напълно този ресурс. През 1990 г. учените благосклонно ни отпуснаха петрол за още 40 години и това е актуалната оценка и днес.

Много специалисти предричат, че ще дойде ден, когато петролът ще загуби търговската си стойност, но малцина са професионалистите, убедени, че през 2050 г. всички кладенци ще са пресъхнали.

Един спор, стар като света...

Някога изчерпването на природните ресурси беше в сърцето на дебатите между икономистите. Още през 1798 г. Томас Малтус прогнозира изчерпване на аграрните ресурси, което да доведе до световен глад и изчезване на населението на Земята.През 1895 г. Уилям Стенли Джевънс обяснява, че Великобритания ще изчерпи ресурсите си от въглища, което ще доведе до икономически срив.

В наши дни идеята за изчерпване на даден ресурс не е толкова плашеща. Повечето икономисти смятат, че човекът ще успее да открие заместващи продукти и мисълта, че слагаме последната си туба бензин и използваме последния килограм мед отстъпва на страховете от екологичен и геополитически характер.