Високите цени на хранителните стоки и на енергийните носители изстреляха нивото на инфлация в Еврозоната до рекордните 3.6% за март 2008. Нивата й може да се задържат за по-продължителен период от време, каза вицепрезидентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Лукас Пападемос, представяйки годишния доклад на банката пред Европарламента на 21 април. На какво се дължи високата инфлация и какво може да се направи по въпроса в ЕС? Двама депутати от Европарламента коментират проблема, цитирани от представителството на ЕП у нас.

Високите цени на храните и енергийните носители

Стремглавият скок на инфлацията от септември насам се дължи до голяма степен на по-високите цени на хранителните стоки и на енергийните носители на световните пазари. Една от причините за ръста на цените е увеличеното потребление преди всичко в Азия. "Хората от Китай и някои други страни започнаха да консумират месо. 60% от селскостопанската продукция отива за фураж", подчерта депутатът Robert Goebbels (ПЕС, Люксембург). Според него при високите цени на храните и петрола е трудно да се бориш с инфлацията.

От друга страна се увеличава търсенето на селскостопански продукти за производство на биогорива.

Според шведския депутат Gunnar Hökmark (ЕНП-ЕД) "на практика ние все още имаме доста ниски нива на инфлация, благодарение на по-добрата конкурентност на ред пазари и на последиците от глобализацията, които дават достъп до повече продукти на по-ниски цени. Нивата на лихвите нараснаха през последната година и половина, но те все пак остават сравними с тези отпреди 10 или 20 години."

Разликата в инфлацията в отделните държави на ЕС

Разликите в нивата на инфлация в различните държави все още са огромни. По данни на Евростат за март 2008 най-ниска е инфлацията в Холандия (1.9%) и Португалия (3.1) . В страните извън Еврозоната тя варира между 2.5 на сто за Великобритания и 16.6 в Латвия, в България инфлацията е 13.2 на сто.

Според Gunnar Hökmark не е случаен фактът, че инфлацията е по-висока в някои от новите държави членки. "Те имат добра възможност за икономически ръст, растящите икономики се нуждаят от сгради, нови фабрики и инвестиции и това благоприятства ръста на търсенето. Те обаче не са в състояние да развият икономически структури, за да се справят с растежа. И това допринася за ръст на средната инфлация в ЕС."

"ЕС би трябвало да спре за момент с настояванията за увеличаване на ДДС. ЕК иска от новите държави членки да увеличат акцизите върху цените на газта, петрола и дизела, за да се хармонизира нивото на данъци в рамките на съюза. ЕК трябва да се опита да избегне увеличаване на данъците", е мнението на Robert Goebbels.

Според неговия колега Gunnar Hökmark правителствата могат да играят най-важната роля за задържане на инфлацията в дългосрочна перспектива на ниско ниво и лихвените проценти в същото време. "Необходими са реформи, за да сме сигурни, че имаме добра конкурентност в различни сфери, властите могат да контролират обществените финанси, за да не им позволят да стимулират инфлация".

Могат ли лихвените проценти да променят нещо?

Инфлацията може да нарасне, когато на пазара циркулират повече пари. Когато лихвите растат, хората инвестират по-малко и предпочитат да спестяват в банките. По-високите лихви "изсмукват" пари от пазара и могат да помогнат за снижаване на инфлацията, докато растежът се "охлажда".

Robert Goebbels напомня, че единственото оръдие на ЕЦБ срещу инфлацията е промяната на лихвения процент. "Въпреки това се надявам той да остане на сегашните нива от 4%. Внесената инфлация не може да се победи с увеличаване на лихвите".

Увеличаване на заплатите - това ли е верният подход?

Все повече синдикати настояват за увеличаване на заплатите заради спада на покупателната способност на хората. От друга страна, растежът в заплащането може да доведе до ръст на цените и да стимулира инфлацията.

Според Gunnar Hökmark средната покупателна способност на гражданите на ЕС, по принцип, се увеличава - основно благодарение на икономическия ръст. "Увеличаването на покупателната способност се уравновесява до известна степен от последващото нарастване на цените. Все пак в абсолютни цифри ние все още можем да купуваме повече от преди. През последните 10 години имахме повече растеж отколкото инфлация."