Европа има шанс да се спаси, смятат анализаторите на банка ING. Най-важното е да се спрат икономиите на разходите и да се снабдят всички слаби страни с пари, съобщава БГНЕС.

Разпадането на еврозоната ще доубие Европа: голяма част от страните ще се окажат в дълбока рецесия, а безработицата ще скочи до нивата от времето на Голямата депресия.

Лесно е да се развали еврозоната – само трябва да се продължи със съкращаването на бюджетните разходи, смятат икономистите от банка ING, подготвили доклад-предупреждение по повод откриващата се днес среща на върха на Европейския съюз. Еврозоната има един шанс за спасение, ако всички веднъж завинаги спрат да слушат вредните съвети на Германия.

Разпадането на еврозоната ще доведе до дълбока икономическа криза във всички 17 страни, използващи еврото, прогнозира банката.

Производството в страните от еврозоната ще се свие с 8% в течение на две години след разпадането й. Най-малко ще пострадат Финландия, Люксембург и Германия, а БВП на Гърция ще спадне с 15%.

Рязко ще нарасне безработицата: от 8,4% в джуджето Люксембург до 26,7% в Испания.

Слабите икономики с критично равнище на държавен дълг ще пострадат от хиперинфлацията. В Гърция цените ще скочат с почти 19%, а в Португалия - с 13%. В Германия, точно обратното, ще започне дефлация /около 1% годишно/.

Но този апокалипсис може и да не започне, ако не се слуша Германия и се увеличи помощта за икономиките от еврозоната. Европейците ще бъдат спасени от трите "Р" - реформи, рефлация и редистрибуция.

Реформи – необходимо е да се проведат структурни реформи и реформа на предлагането на стоки и услуги в Европа. Това могат да бъдат малки реформи, например либерализация на пазарите, на труда и стоки, или големи макроикономически реформи – намаляване на ролята на държавата в икономиката.

Рефлация – необходимо е да се стимулира икономиката и да се предизвика растеж на цените и на доходите на бизнесмените. Ще помогне меката монетарна политика и количествените смекчения. Особено ефективно ще бъде да се стимулират двете най-качествени икономики на еврозоната: германската и холандската.

Редистрибуция – дълговата тежест на периферните страни от еврозоната ще бъде преразпределена за сметка на помощта за страните от Централна Европа.

Сценарий 1: доикономисваме преди фалита

Този сценарий съчетава реализирането на германските предложения за съкращаване на държавните разходи с провеждането на структурни реформи.

Аутсайдерите на еврозоната остават с дълговете си: техните икономики се свиват, икономическата активност в тези страни продължава да спада, отдалечаването им от лидерите продължава да расте.

Вътрешна девалвация /спадане на стойността на стоките и услугите, произвеждани в тези държави/ подобряване на сметката на текущите операции на длъжниците, но ще усили растежа на безработицата.

Фалитът на страните длъжници /Гърция, Португалия и вероятно Испания/ в този случай е неизбежен, а развитите страни ще се окажат изправени пред избор: струва ли си да продължат да финансират антикризисните европейски фондове или не.

Фалитите ще намалят дълговата тежест на проблемните икономики. В съчетание със структурните реформи това ще стане началото на възраждането на европейската периферия. Стимул за растежа на износа ще бъде поевтиняването на еврото.

Сценарий 2: да се пести, но да се помогне на банките

Програмата за бюджетни икономии се придружава от по-нататъшно смекчаване на монетарната политика и опити да се възстанови здравето на банките. Банките се рекапитализират, създават се системни гаранции за депозитите, единен банков надзор и унифицирани протоколи за разрешаване на кризисните ситуации.

Благодарение на растежа на доверието в банковата система се намаляват лихвите по кредитите и изискванията към кредитополучателите. ЕЦБ провежда пълноценна програма за количествени смекчения, което води до понижаване на курса на еврото.

Сценарий 3: емитиране на еврооблигации и стерилизация на лошите дългове

Германия се съгласява да помогне на длъжниците чрез емитиране на единни облигации на целия ЕС. Натискът на ЕЦБ намалява, банката се съгласява с количествените смекчения. Покупката на облигации от страните-длъжници на ЕЦБ подобрява малко тяхното положение

Лошите дългове на европейските правителства – т.е. всичките им дългове над границата от 60% от БВП – ще бъдат акумулирани в специален фонд. Това ще позволи на еврозоната да започне нов живот с по-строга финансова дисциплина.

Доходността по облигациите на проблемните страни ще намалее незначително, банките ще получат по-голям достъп до ликвидността на ЕЦБ, цената на парите в еврозоната ще се изравни за сметка на растежа на доходността по облигациите на страните от Централна Европа.

Сценарий 4: създаване на бюджетен съюз

Европейците тръгват по пътя на голямата политическа и бюджетна консолидация. Но не успяват да създадат бързо бюджетен съюз: около година отива за изравняване на ситуацията в различните страни от еврозоната. Страните-длъжници могат да издържат тази година благодарение на целевите инвестиции на богатите страни от еврозоната в различни проекти.

В еврозоната се появява единно правителство, отговорно за общата бюджетна политика. За сметка на богатите страни нивото на бюджетен дефицит ще бъде изравнено.

Политически съюз /Съединени европейски щати/ може да бъде създаден в два различни варианта:

Швейцарски вариант. Устройството на Европа ще прилича на швейцарското. Малки федерални правителства и много ниска степен на централизация, ограничени задължения на страните участници във федерацията към общите дългове.

Американски вариант: Европа ще прилича на САЩ: малко правителство, либерална икономика, при това единна активна бюджетна и парична политика на централното правителство и ЦБ. Без сериозни политически или икономически сътресения такъв вариант е малко вероятен.

Сценарий 5: цялата власт в ръцете на ЕЦБ

Сходен е с втория сценарий, но ролята на ЕЦБ в него е още по-голяма. Банката започва интензивно да стимулира икономиката: провежда много мащабна програма за количествени смекчения и емисия, насочена към понижаването на курса на еврото.

Губят немците: Европа се отказва от програмата за икономии, БВП на еврозоната стремително расте заедно с инфлацията. Номинираният в евро държавен дълг на страните-длъжници намалява.

Дисбалансите между икономиките на страните от еврозоната растат, а инвеститорите и кредиторите, недоволни от тази политика, обръщат гръб на ЕС.

Сценарий 6: стимулиране на растежа от бюджета на заможните страни от ЕС

Богатите европейски страни се съгласяват да помогнат на страните-длъжници и наливат в тяхната икономика значителни средства. ЕЦБ също престава да се бори с инфлацията и снабдява с пари всички нуждаещи се, без да подбира.

Лихвите по кредитите на периферните държави нарастват, те свиват бюджетния си дефицит, техният растеж се забавя, макар и не много бързо.