Иран хвърли затъмнение върху ядрената си програма, подобно на Северна Корея и явно се е заразил от примера на Пхенян, следвайки изпитаната от корейците тактика - „за разрешаването на проблем явно трябва да се стигне до крайности".

С обявеното намерение на Техеран за действия по обогатяване на уран до 20%, въпреки заплахата от санкции на Съвета за сигурност на ООН, не се цели толкова създаването на ядрено оръжие, колкото ускоряване на сделката със Запада за доставка за Иран на обогатено гориво за реактора, произвеждащ медицински изотопи, пише международният наблюдател Иван Захарченко в публикуван от РИА Новости анализ.

Проблемът не е в това дали Иран е съгласен да обогатява уран зад граница или не, а в това, как да получи гаранции, че няма да бъде подведен и оставен съвсем без гориво.

Работата е там, че досега иранците можеха да обогатяват уран само до 3.5%, като за експерименталния реактор в Техеран, използван за медицински цели, е необходимо дообогатяването му до 19.75%. Това е достатъчно, за да се произведат изотопи, но не и да се създаде атомна бомба - за нея е нужен обогатен уран до 90%.

Петте постоянни членки на СС на ООН постигнаха принципно съгласие с Иран, че нискообогатеният уран ще бъде разменен с гориво, дообогатено в Русия и Франция. Но до окончателното решение - как и по какъв ред ще става размяната, не се стигна.

Явно САЩ не разчитат на сговорчивост от страна на иранското правителство, оглавено от Махмуд Ахмадинеджад, особено на фона на протестите на опозицията след провелите се наскоро избори в страната. От идейна гледна точка, договорката с иранските власти би била равнозначно на „предателство" на Вашингтон спрямо противниците на иранския режим в страната.

Вашингтон са неуморни в опитите да прокарат санкции в СС на ООН срещу Иран, защото Ислямската република ще прибегне до обогатяване на уран на своя глава. Но до ядрено оръжие, с 20% обогатен уран, има да се извърви още дълъг път, а от Вашингтон са убедени, че това е директна крачка към тази цел.

По адрес на Техеран прозвуча предупреждение и от Русия, че ако Иран не даде ясен отговор на предложението на МААЕ за обмен на гориво, въпросът ще бъде повдигнат за обсъждане в СС на ООН. Подобен тон даде храна за надежда на западни наблюдатели, че този път Русия подкрепя въвеждането на санкции срещу Ислямската република. Позицията на Китай остава засега неясна, а САЩ се опитват да им е "разяснят" чрез доставка на оръжие за Тайван и ухажване на Далай Лама.

При всички положения ситуацията ще се изостри, но дали всичко ще върви по дипломатическите коловози, както се надяват от Техеран? Иранското правителство обеща, че ще се откажат от намерението да обогатяват уран, ако се стигне до сделка по размяна на гориво.

Същевременно, Северна Корея, която обяви през 2005 г. създаването на ядрено оръжие и провелите се изпитания година по-късно, по същия начин шантажира и без това вялите преговори за „денуклеаризация" на Корейския полуостров с участието на Русия, САЩ, Китай, Южна Корея и Япония.

Днес КНДР „де факто" притежават ядрено оръжие, като явно не желае да се раздели с него и въпросът вече не е толкова до разоръжаване, колкото до неразпространението на ядрени технологии и тяхната доразработка. Шансът да не се стига до тук бе изпуснат, а на Запад се надяваха, че режимът в Пхенян ще рухне много по-рано от нуждата да се изпълняват условията по една или друга сделка.

Според някои наблюдатели днес САЩ залагат на нарастване на опозицията и смяната на режима в Иран. Но няма ли да пропуснем отново онзи шанс и няма ли на картата да се появи още една, враждебно настроена към всички, страна с ядрен арсенал?