Хората са склонни да вземат от бюджета на централната администрация и от предвидените разходи за пенсии и социално подпомагане, за да ги пренасочат към здравеопазване, вътрешен ред и сигурност, околна среда и образование и др. сфери. Това са част от изводите от социологическото изследване "Обществени нагласи към бюджет 2010", които Боряна Димитрова, директор на Алфа Рисърч, изведе преди минути в пресцентъра на БТА.

Изследването е проведено в периода 16 - 22 октомври сред 1 300 души, чрез пряко стандартизирано интервю по домовете. Поръчител е Министерството на финансите, което желае да се ориентира предварително за политиките, които биха се радвали на обществена подкрепа и къде биха срещнали по-съществена съпротива, посочи Боряна Димитрова.

Тя изтъкна, че подобен род проучване е първото за страната.

„Какво направихме? Представихме реалното разпределение на разходите по пера в Бюджет 2010 г. и помолихме участниците в проучването да преразпределят по желание разходната част в бюджета", коментира Боряна Димитрова.

Тя уточни, че от агенцията, подобно и на МФ, са наясно, че общественото мнение не е експертно, но с проучването се поставили няколко цели. На първо място да направи хората по-отговорни и да усетят тежестта от преразпределнието на разходите, да се регистрират в какви пропорции мисли обществото при преразпределението на разходи и на трето място да се види не просто как се преразпределят средствата, но и да се откроят болезнените сфери, в които обществото иска приоритетно внимание, къде са най-големите дефицити и желание за контрол над разходите.

Оказва се, че сферата на здравеопазване е приоритет за населението, което е склонно да увеличи бюджета му с ½, но само под условие при реформирана система и контрол над разходите. 67% от участниците в проучването са за увеличаване бюджетът на здравеопазването.

„Направи ни впечатление коефициентът на увеличение с 3.5% от сега заложените разходи в бюджета за околна среда", коментира Боряна Димитрова. „Характерното в случая е, че малка група настоява за по-сериозно увеличение".

Според Димитрова съществува практика в бюджетирането по време на криза средствата за силовите ведомства да се ограничават, за сметка на тези за развитие и социална сфера, но у нас явно вътрешният ред и сигурност е невралгична сфера. Това е и третият сектор, към който населението е склонно да пренасочи повече средства в Бюджета 2010. Боряна Димитрова уточни, че след здравеопазването, вътрешният ред е секторът, който среща най-широка обществена подкрепа за увеличаване на бюджета.

По-надолу в преразпределянето попадат секторите на образованието (трети по обществена подкрепа за увеличаване на бюджета), отбраната (близко до реалното разпределение) и минусов процент за икономическите дейности. „Това е така вероятно заради формираното обществено мнение, че инфраструктурни, енергийни и други големи проекти у нас трябва да се финансират с европейски средства, частни инвестиции и др., но не и от бюджета", разясни Димитрова.

От къде хората вземат най-често средства, за да ги пренасочат към други сфери? Според Димитрова това са за сметка на разходите за централната администрация, пенсии, социални грижи и помощи.

„Очаквахме, че губещите сфери ще са три, четири, но реално те са само две", коментира още резултатите от проучването експертът. - „Има силен обществен натиск за намаляване средствата за администрацията. Бюджетът в тази сфера им изглежда прекалено раздут, спрямо други бюджетни сфери". За орязване на бюджета се обявили 89% от участниците в проучването.

По отношение на намаляване бюджетът за пенсии и социални помощи, Димитрова посочи, че хората са видели реално, че са налице нереалистични диспропорции при разпределянето на бюджетните разходи. Тя допълни, че за ограничаване на средствата в този сектор се обявили, не само млади хора и такива в активна възраст, но и представители от третата възраст. „В случая 13% от участниците се обявили за повече средства в системата.

Според Боряна Димитрова изводите от проучването са следните - колкото повече хората биват въвлечени в преразпределението, толкова са по-ангажирани в процеса и по-справедливи в оценките си. Тя допълни, че хората се отнасят по-ангажирано и отговорно в симулационна ситуация, като резултатите са по-надеждни от голите декларации в подкрепа на една, или отхвърлянето на друга инициатива. Тя изтъкна, че хората са склонни да подкрепят определени политики, но има и съпротиви, особено, когато има засягане на доходите им. Пример за последното е широката подкрепа на идеята за увеличаване на данъка за хазарта, да се вземе от лукса, отколкото да се вземе от доходите на хората.