Навлизаме в петата година на масирана финансова криза, която е много по-различна от кризите, които сме свикнали да наблюдаваме, коментира Фернандо Монтес-Негрет, съветник в МВФ, по време на провелия се днес Международен научен форум „Глобални и регионални предизвикателства пред икономиката и финансовата система: Имаме ли работещи решения“. Налице са освен финансови и фискални, но и политически проблеми.

Все още е трудно да кажем защо се случи, а по-скоро можем да кажем какво се случи. Нямаме всички отговори, а в същото време имаме много отворени въпроси.

Какво е различното на тази криза?

Първо е продължителността. Не сме виждали криза пет години, която продължава. На второ място като разлика можем да посочим причината – това бе вирус, стартирал от финансовата система и в последствие, прехвърлил се върху реалната икономика.

На трето място - глобалността. Стартирала от САЩ с ипотечната криза, тя се прехвърли върху финансовите системи и отвъд границите на най-голямата световна икономика, което бе нов феномен.

Четвъртата разлика е местоположението. Кризата се появи в развитите икономики, където размерът на финансовите активи бе значително по-голям от този в развиващите се страни. Затова и тази криза бе толкова голяма, заради локацията.

Следващото развитие е отговорът на политиците. Тази криза отвори много въпроси и дискусии за стабилността на финансовата система, както и за ролята на държавата като регулатор и участник в глобалната финансова система.

В повечето класически финансови теории финансовите системи се смятаха за стабилни, а не за генератор на криза. Сега обаче, можем да кажем, че финансовата система не е толкова стабилна, за което плащаме и високата цена.

Финансовата система е маханизъм за постигане на нещо друго, стабилност и условия за развитие на реалната икономика което бе загубено, като визия.

Ролята на държавата и провалите като надзирател, бе нова реалност поставена за дискусия във всички страни, независимо от различията между тях.

Голям проблем на настоящата криза бе, че професионалистите не успяха да я съзрат по-рано, за да има по-адекватна реакция и не толкова тежки последствия. Това е много притеснително, коментира Негрет. Макар и не напълно очевидна, кризата трябваше да се предвиди.

Десет години преди кризата имаше много стабилност и увереност в системата и модела. Бяха пренебрегнати ликвидността, като основна предпоставка за финансова стабилност, според специалиста.

Кредитите бяха в пъти по-големи от реалните активи зад тях, а кризата може до голяма степен да се отнесе като „криза на ливъриджа“.

Друго описание на кризата може да е криза на ликвидност. Нямаше регулация на ликвидността в изискванията за капиталова адекватност към нетипичните финансови институции, чиито активи се балонизираха.

Ситуацията може да се опише като стабилен мост, който се срути изведнъж и всички питаха защо. Причината е била, че този мост е ръждясвал дълго време, на което специалистите не са обърнали внимание и което в крайна сметка, е довело до срива му, смята Негрет.

Какво се промени, което не бе взето под внимание от участниците в системата?

На първо място - информационните технологии. Промяната направи банките много по-различни от традиционното на което бяхме свикнали. Големи финансови иновации, новите продукти, секюратизация и др. бяха част от промените в новия начин на правене на бизнес от банките.

Това промени природата на банките в много аспекти. Едни от най-важните обаче, е че направиха традиционно банковите активи много по-търгуваеми. А това от своя страна направи балансите на финансовите институции по-волатилни и работата на риск-мениджърите изключително трудна.

От една страна новата среда и голямата конкуренция караше играчите да са изключително агресивни, като се обръщаше по-малко внимание на системния риск. Стигна се до ситуация, при която една голяма и утвърдена банка с дълга история можеше да колабира с натискане на бутона от трейдъри. Това не се взе под внимание.

Имаше и други драматични промени, свързани с капиталовите пазари. На пазара навлязоха нови играчи – парични мениджъри, дилъри хедж-фондове. И ние си казвахме колкото повече, толкова по-добре, коментира бившият професор.

По отношение на регулацията стана трудно. Влиянието върху банките бе на много нива. Комплексността се повиши, а изискванията към мениджърите за доход в условията на ниски лихви станаха изключително критичен фактор, каращ последните да пренебрегват сигурността.

Контролът на сложните финансови системи, включващи в себе си конгломерат от хеджфондове, застрахователни и банкови компании стана още по-сложно.

Държавната регулация липсваше, като се смяташе, че пазарът сам се регулира и отнася към равновесни нива.

Банките станаха много големи и се стигна до постулата „твърде големи за да се провалят“. Пазарната дисциплина се намали. Регулаторите оставиха пазара, до голяма степен следвайки принципа „добре е щом всички са доволни“. Всички играчи правеха едно и също, което повиши системния риск. Това бяха неща, които пропуснахме и сега плащаме цената, смята Негрет.

Пазарът се балонизира по отношение на редица нови финансови активи, които нямаха добра регулация и не бяха секюритизирани. Размерът на подобни активи достигна небивалата стойност от 2.3 трилиона долара, което трябваше да задейства предупредителни сигнали.

По отношение на търсенето, имаше голямо такова от страна на брокери и дилъри, в борбата им за добри резултати, с които освен работата им, бе обвързан и размерът на получаваните бонуси.

Ниските лихви накараха всички да търсят активи с по-висока доходност.

Кредитните рейтинги бяха друг сериозен прът в колелото. Неадекватността на рейтинговите агенции, създаваше една измамна сигурност във финансовите институции за активите, които купуваха.

Ниските лихви изиграха изключително негативно въздействие върху цялата ситуация. Те доведоха до свръхкредитиране и балонизиране. Те накара хората да потребяват повече, отколкото реално имат нужда, както и да инвестират все повече и повече средства, които вземаха назаем.

Това, което е притеснително за бъдещето, е изключителна задлъжнялост на развитите страни. Влизаме в кризата с една от най-високите нива на публичен дълг към БВП в историята.

В усилията си да създадат ликвидност пък, правителствата трябваше да правят гигантски дълг, което създава въпросително относно бъдещето.

Ирландия и Испания имаха много ниско съотношение в началото на кризата. В Ирландия обаче финансовите активи бяха 5 пъти повече от БВП на страната, а спасяването на банките доведе до изключително задлъжняване.

Бъдещото също е изключително несигурно, защото този процент расте. В същото време има и по-големи дефицити, които трябва да се финансират.

Какво може да се очаква?

Това, което може да се очаква, е по-малка финансова система и дял в бъдеще.

По-малки печалби за финансовия сектор и по-слаб ръст на световната икономика, на която публичният дълг ще продължава да тежи.

Най-вероятно ще се повишат качествените и количествените капиталови изисквания към банките.

Едва ли ще станем свидетели на бързо възстановяване на пазара на труда.

Най-вероятно загубеният БВП в световната икономика едва ли ще бъде напълно възстановен.