Как ще се отрази на фондовете евентуален нов спад на БФБ?

1091
Как ще се отрази на фондовете евентуален нов спад на БФБ?

Информационният поток на финансовите масмедии в последните месеци е доминиран от новините, идващи отвъд Океана. Станахме свидетели на отписване на активи от финансови институции в особено големи размери, на затрудненията в щатската финансова система и отзвука й в Европа (напр. Великобритания), интервенциите на ФЕД за стабилизиране на пазара, както и вливането на близкоизточни капитали в САЩ, за да приключим с кулминацията засега – предложението от JP Morgan за придобиване на Bear Sterns.

Подобни събития преди време можеха да ни прозвучат прекалено отдалечени за българската реалност, но в наши дни това вече не е така. Да не кажем, че занапред подобни събития и сътресения ще играят все по-голяма роля за състоянието на икономиката и финансовата ни стабилност.

Но нека се фокусираме върху настоящето и насочим вниманието си отново върху Българска фондова борса. Корекцията, започнала през ноември 2007 г., през тази година прие размерите на срив на цените на търгуваните на БФБ акции. Появиха се и твърдения, че случващото се на борсата, официално може да се оприличи като мечи пазар.

В подобна ситуация едва ли може да говорим за печеливши страни. В това число влизат мажоритарните акционери, премине се през институционалните и дребни инвеститори, за да приключим с лицата, предоставили средствата си за управление на професионалисти.

В този ред на мисли, без да се търси сензация от материала, замисляме ли се върху въпроса съществуват ли гаранции, че българските институционални инвеститори са застраховани от случващото се на западните им колеги? Има ли гаранция, че след време и у нас няма да започнем да говорим и пишем за затруднения на някои от българските институционални инвеститори?

Нека си представим следните ситуации и се запитаме – ако корекцията на пазара евентуално се задълбочи или, в по-добрия случай, посоката на пазара остане в средносрочен план неопределена, то това до какви последици за българската фондова индустрия и евентуално за посредниците би се стигнало. Поводът за написването на материала не е единствено липсата на равновесие на пазара. Основният повод за написването му са сигналите, появили се вече в общественото пространство. За какво става въпрос ли?

Преди седмица представители на водещ инвестиционен посредник у нас, обявиха на пресконференция, че през 2008 г. може да се постави началото на процес на консолидация на пазара на взаимните фондове, както и активното му сегментиране. Бе заявено също, че пред сегмента има висок потенциал за развитие, но който ще се разгърне при нормализиране на средата. Вероятно е така, особено когато немалка част от населението все още не е чувало за термина „договорен фонд“. От Агенцията за икономически анализи и прогнози заявиха за Profit.bg, че с оглед конкурентния натиск от чужбина, не е изключено български компании да следват агресивна политика за затвърждаване на пазарни позиции.  

Но нека се съсредоточим върху думата „консолидация“ от по-горния абзац. В превод на английски, едно от значенията на думата е „обединение“. Нека да припомним, че опериращите у нас колективни инвестиционни схеми надхвърлят 60, като в бройката влизат само членовете на Българската асоциация на управляващите дружества.

Предвид посоченото по-горе, екипът на Profit.bg се обърна към трима представители от водещи инвестиционни посредници за коментар по темата - „До какви евентуални последици за ДФ (конкретно) би могло да се стигне, в случай че корекцията на БФБ се задълбочи или посоката остане неопределена в средносрочен план и за какви проблеми може да става въпрос?“ Ето и техните мнения:

Гено Тонев, портфолио мениджър, Юг Маркет Фонд Мениджмънт

Колективните инвестиционни схеми са инвеститори, които не купуват „цени”, а активи. Тези активи имат някаква бъдеща стойност, чието достигане има за цел да донесе доход за притежателите на дялове или акции. Така, поне на теория, временните колебания в цената на тези инвестиции, не би трябвало да се приема като нещо лошо, особено ако анализите показват запазване стабилността на фундамента. Дори напротив – подобни отклонения от справедливата стойност могат да бъдат използвани от мениджърите на КИС за реализиране на допълнителен доход.

На практика обаче, съществува една много важна особеност в дейността на КИС – те са представители на тази част от пазара, която често наричат „Умните пари”, но финансовият ресурс и стратегиите им зависят от поведението на стотици или хиляди индивидуални инвеститори. Именно тяхното, често пъти, стихийно поведение налага известни ограничения и условия пред управляващите портфейла на КИС.

Когато пазарът отчита големи движения в която и да е посока, повечето инвеститори действат изключително на база емоции. Това води до вземането на решения, които не са добре обмислени, често пъти несъобразени с някаква цялостна схема за инвестиране, без да се имат предвид финансовите възможности и без да се разбира същността на инвестицията в ценни книжа. За добро или лошо, голяма част от тези инвеститори вече са извън пазара след няколкомесечно понижение на цените.

Евентуален бъдещ спад вероятно ще доведе до ново изтегляне на средства, но техният размер едва ли ще бъде толкова голям, че да предизвика проблеми пред колективните инвестиционни схеми. Договорните фондове и инвестиционните дружества в България се управляват от достатъчно добри специалисти, които винаги имат план за действие при всеки възможен сценарий.

С други думи, не смятам, че нови понижения в цените на публичните дружества биха могли да предвизвикат сериозни затруднения за отделни взаимни фондове и пазара на КИС като цяло. В този смисъл, евентуалните проблеми за ДФ и ИД ще се ограничат до микрониво – спад на общия размер активи и оттам спад на приходите за управляващите дружества. И така, докато не настъпи траен обрат. След това, прогнозирам подновяване на темпа на растеж в активите, управлявани от взаимни фондове, и достигане за няколко години на средните нива на проникване, които има индустрията в развитите държави.

Георги Койнов, брокер, Първа финансова брокерска къща

Най-големият риск, който носят отворените фондове е опасността от непредвидено големи обратни изкупувания, които от своя страна биха ги принудили да продават акции. В пазарни условия като тези, които наблюдаваме през последните 2-3 месеца, това определено би ги поставило в много неизгодна позиция, тъй като влошената ликвидност би им създала трудности и най-вероятно би допълнително влошила доходността им.

Това пък на свой ред отново може да стане повод за нови обратни изкупувания и така се получава един затворен кръг, последиците от който са непредвидими. Разбира се, от голямо значение е и портфейлът на съответния фонд, тъй като фундаментално стабилните компании определено по-лесно биха попаднали в полезрението на потенциални купувачи в условия на криза.

Красимир Атанасов, портфолио мениджър, Елана Фонд Мениджмънт

Индустрията на взаимните фондове не се различава по същество от поведението на който и да е сектор на една икономика, както и от самата нея. Когато икономиката върви нагоре всички са щастливи и черпят повече и повече блага, в конкретния случай вкарват повече пари във фондовете.

Обратното се случва при падащ пазар, всички започват масово да теглят. Безпосочното движение на пазарите води и до огледално безпътие за взаимните фондове. Подобно състояние не може да продължи безкрайно дълго и обикновено посоката на пазара се разрешава в полза на първоначалното излизане от него.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg