Каква ще е съдбата на Египет и Саудитска Арабия?

857
Каква ще е съдбата на Египет и Саудитска Арабия?

Съдбата на двете най-важни държави в арабския свят се намира в ръцете на остарели автократи. За Хосни Мубарак, 82-годишен генерал от авиацията, който управлява Египет още от 1981 г., се твърди, че е тежко болен. Смята се, че саудитският крал Абдула, който седна на трона на най-богатата арабска държава преди пет години, но дърпа конците от по-рано, е на 86 години. Старицата с косата скоро ще донесе промяна и в двете страни.

Двамата старци може и да успеят да овладеят предаването на властта. Президентът Мубарак подготвя почвата за сина си Гамал. Посоченият за престолонаследник от крал Абдула принц Султан, един от 18-те му живи братя, отдавна боледува, но резервни варианти не липсват. Благодарение на продължаващите десетилетия репресии опозицията в Египет е в летаргия, а тази в Саудитска Арабия - безгласна. Също поради репресиите обаче и двете страни са склонни към насилие и хаос. Предаването на властта в автокрациите често е съпроводено с нестабилност.

Съдбата на тези две страни е от значение за Запада поради две големи причини - енергетика и сигурност. Египет и Саудитска Арабия са надеждни съюзници, макар и да имат немалко недостатъци. Ако те се препънат, интересите на Запада в региона ще бъдат застрашени. Затова тези режими трябва да бъдат насърчавани да либерализират икономическите и политическите системи в страните си, така че промяната там да носи надежда, а не страх.

Какъв е проблемът им?

Проблемът на арабското управление в никакъв случай не се ограничава в тези две големи държави. През последните няколко века арабските общности, някога превъзхождали всички останали в редица области като астрономия, алгебра, архитектура и инженерство, изпаднаха в стагнация и разложение. Макар и благословени с богатство от природни ресурси и най-вече петрол, който направи арабските династии и подчинените им елити много богати, докато в немалко случаи народите продължават да тънат в нищета, в малко арабски държави без петролни залежи икономиката процъфтява, или народите им се радват на обществените услуги и свободи, които по други места се приемат за даденост.

От 22-те членки на Арабската лига нито една не е стабилна и напълно функционираща демокрация. Крехкият и сложен Ливан може би се доближава най-много до това, въпреки смъртоносните съперничества между секти и кланове и липсата на единна армия, която да може да контролира цялата територия. След свалянето на Саддам в Ирак имаше истински многопартийни избори, но страната е затънала в корупция, насилие и междурелигиозни борби. Палестинците гласуваха на честни и открити избори през 2006 г., но победителите, ислямистите от Хамас, не бяха допуснати до властта.

Няколко други държави, като Мароко и Кувейт, имат многопартийни системи, но монарсите държат юздите. А там, където монархията е дала път на републиката, нови династии, като сегашната в Сирия и може би утрешната в Либия, като цяло държат властта. Дори субсахарска Африка има по-добро досие по отношение на електоралните свободи.

Колкото и да са стари владетелите на Египет и Саудитска Арабия, те са направили редица подобрения. Макар и със закъснение, египетската икономика започна да расте доста бързо. Саудитският крал образова народа си, дори жените - макар че все още не им разрешава да карат кола. Той похарчи над 12 милиарда долара за създаването само на един университет край пристанището Джеда на Червено море, а междувременно налива още много милиарди в амбициозни проекти като високоскоростни железници, от които ще се ползват всички.

Но затворените политически системи в Египет и Саудитска Арабия, несигурността, породена от борбите за власт в династиите и корупцията, присъща на просмуканите с култура на протежиране автокрации, все още често водят до заговорничене по високите етажи на властта и недоволство, което може да прерасне в гняв в подножието. Тази възможност става още по-осезаема заради интернет, мобилните телефони и лесното пътуване, които правят хората доста по-трудни за контролиране.

Би било наивно да пришпорваме, или да очакваме от която и да било от двете държави да се трансформира в пълнокръвна демокрация за един миг. Всяка от тях може да изпадне в хаос и да се озове в ръцете на фундаменталистки вариант на ислямистка власт, в сравнение с която сегашните режими ще изглеждат безобидни. Много египтяни, включително реформаторски настроени професионалисти, се опасяват, че ислямистите от Мюсюлманското братство - нелегалната опозиция - никога няма да пуснат властта, ако веднъж се доберат до нея с избори. Разумните саудитци знаят, че онези, които симпатизират на техния сънародник Осама бин Ладен ще наложат несравнимо по-неприятен режим от сегашния, ако им се даде такава възможност.

Въпреки всичко потискането на Мюсюлманското братство, което има много последователи в Египет, е неразумно и несправедливо. Хиляди дейци на движението лежат в затвора, много от тях са подлагани на мъчения. Водачите на братството многократно са отхвърляли насилието и джихада като начини за постигане на целите си и настояват, че подобно на умерените ислямисти в Турция ще организират многопартийни избори, ако някога спечелят властта - и ще се оттеглят с достойнство, ако избирателите поискат това от тях. Мубарак трябва да се постарае да привлече открито Мюсюлманските братя в парламента, а може би дори в правителството - и да провери искреността им, като първо им даде възможност да оглавят местни съвети.

А на предстоящите догодина президентски избори трябва да бъдат отстранени всички препятствия, които правят почти невъзможно за относителен аутсайдер като Мохамед ел Барадеи, бившия генерален директор на Международната агенция за атомна енергия, да се състезава с шанс за победа. Колкото до саудитците, техният крал трябва най-малкото да насърчи Комисията по верността - вътрешнофамилен орган от 35 принцове, който трябва да уреди прехвърлянето на властта - да пропусне едно поколение, вместо да продължава геронтократската линия на управление от оцелелите синове на краля основател.

Е, и какво трябва да се направи?

Изборите, макар и жизненоважни в крайна сметка, не са мигновено действаща панацея. Това, от което арабите се нуждаят най-много и най-спешно, е върховенство на закона, независими съдилища, сравнително свободни медии, права на жените и на работещите, пазар, който не е запазен само за приятелите на владетеля, професионална държавна администрация и образователна система, които не са слуги на властта, била тя монархическа или републиканска. С други думи те трябва да отгледат гражданско общество и стабилни институции. Първата задача на новия саудитски крал трябва да бъде да прокара подходящ наказателен кодекс. В речника на арабите идеята за справедливост има по-силно значение от тази за демокрация. В крайна сметка първото не е възможно без второто, но системите, които в момента преобладават в арабския свят, не осигуряват нито едното.

Източник: БТА

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg