Животът в София е всичко друго, но не и евтин. И докато това напълно се оправдава с наличието на възможности за работа и по-високи средни доходи в сравнение с останалите по-големи и средни градове в България, то появата на нов член на семейството, може сериозно да промени нещата.

И докато едно младо семейство е съумявало да покрива разходите си за квартира или ипотечен кредит, докато и двамата са работили, то при необходимостта да отпадне доходът на един от родителите, ситуацията може да се промени значително.

Проблемът разбира се идва до голяма степен от факта, че 90% от работещите се осигуряват не на това, което реално получават.

Като към това прибавим и факта, че законовите изисквания са за 18 месеца назад вземане на осигурителния доход, при определяне на размера на майчинството, то опциите за по-голямо майчинство с осигуряване върху по-висок доход (което бе масова практика преди година) по време на бременността отпадат.

В допълнение като прибавим факта, че майчинството е 80% от осигурителния доход, то семейният доход през първата година от майчинството пада значително, а постоянните разходи си остават.

Въпросът става още по-критичен след първата година, когато майчинството пада до една работна заплата, а детето все още не е достатъчно голямо дори за ясла.

В крайна сметка, за да се върне майката на работа, то в най-добрия случай е необходима гледачка, поне до навършване на определената възраст за ясла.

При цени на тези услуги от около 700 лева в София и отпадане на майчинството (ако се тръгне на работа), то при заплата от 950 лева е същото като майката да стои и да гледа детето си вкъщи, като това да ходи на работа, без да се отчитат плюсовете от това сам да гледаш детето си.

До търсенето на вариант с гледачка може да се прибегне и поради факта, че често свободни места за държавни ясли няма, а частните също са при цени около посочената.

Ако подходим по друг начин, въз основа на доходите на едно семейство, то нещата изглеждат горе-долу така. Едно младо семейство от двама работещи с доходи от по 1000 лева, които са успявали да покриват разходите си за съществуване с квартирата и всички останали съпътстващи харчове, без да пестят, може да изпадне в сериозно затруднение през първите две години.

В случай, че майката е била осигурявана на половината от реалния си доход, което е относително добър вариант, това, което тя ще получава през първата година след раждането, както и 40 дни преди това, е 400 лева.

През втората година и при положение, че доходът от 1000 лева не е достатъчен за заместване на алтернативните разходи за гледане на детето между първата и втората година, то майчинството пада до 270 лева.

Така реалният доход на семейството през първите две години пада с около 16 000 лева от загубата на единия родител като допринасящ за семейния бюджет. Към това трябва да се добавят и първоначалните разходи, свързани с раждането и обзавеждането на стаята с всичко необходимо за бебето, което в най-добрия случай е около 2-3 хиляди лева.

И ако добавим и текущите разходи за новия член на семейството по около 300 лева на месец (без да се включват някакви по-значими покупки), то сумата за първите две години набъбва с още 7 200.

Или едно домакинство, което горе-долу е свързвало двата края и почти не е успявало да спестява в София, ще трябва най-грубо казано да разполага със сумата от 26 000 лева за отглеждане на своето дете през следващите две години.

Така опциите пред едно младо семейство не са особено много - или работещият член на семейството трябва най-грубо да повиши дохода си два пъти, или да се свият значително разходите, предшестващи появата на новия му член.