Коментар за работните мерки на правителството

761
Коментар за работните мерки на правителството

През тази седмица станаха известни работните мерки на правителството. Мерките биват представяни като антикризисни, но всъщност те са бюджетни такива - мерки да вържем бюджета и да ограничим дефицита. За кризата и дългосрочните мерки също е важно да се говори, но в момента проблемите и целите са много по-непосредствени - какво да направим, за да не продъним бюджета? Изхождайки от това от Института за пазарна икономика (ИПИ) коментират предложените правителствени мерки.

Оттам са ги разделили в три раздела - добри, лоши и спорни, или по-скоро такива, които се нуждаят от допълнителен коментар. Специално са отбелязани в разделите и тези от мерките, било то добри или лоши по принцип, които трудно попадат в графата бюджетни мерки, тоест те не могат да решат непосредствените проблеми пред фиска.

ДОБРИ:

Добрите мерки са насочени към съкращаването на административните разходи, подобряване на бизнес средата, включително чрез приватизация и концесиониране, както и към отказа от увеличаване на данъците върху труда и поемането на ангажимент ДДС да се възстановява в законовите срокове.

Важно е, че в мерките е изрично записано да не се поемат задължения извън предвидените по бюджет 2010 г. Бюджетът и в момента е „издънен", така че не може да се говори за поемане на допълнителни задължения. Трябва да се мисли за съкращаване на предвидените разходи.

Съкращаване на административните разходи. Това е може би най-адекватната от всички мерки, тъй като атакува истинският проблем пред бюджета, а именно високите разходи на държавата. По-един или друг начин административните разходи трябва да бъдат сериозно съкратени, при това без изключения, визирайки МВР и МО. Конкретните предложения на правителството са:

Ограничаване на средствата за фонд работна заплата до 90% (без МО и МВР) за заплатите в бюджетните организации и дейности за 2010 г. - явно друг начин няма. Администрацията продължава да не оптимизира щата и разходите си, така че тази мярка е неизбежна.

Временно премахване на паричните суми за облекло на работещите по трудово правоотношение за 2010 г. - добър вариант за пестене на средства. Мярката може да бъде опорочена обаче още в зародиш, ако се съди по появилата се информация за по-ранно разплащане на годишните добавки, т.е. преди тя да е влязла в сила. Ясно е, че за тези ведомства, които ‘хитруват' преди мерките още да са приети, трябва да има санкции.

От ИПИ не разбират и защо се отстъпи от първоначалния вариант за премахването на тези придобивки не само за тези, наети по трудово правоотношение, но и за тези, наети по служебно правоотношение (т.е. всички държавни служители).

Премахване на всички възнаграждения за участия в междуведомствени комисии, работни групи и други - задължително трябва да се приложи, тъй като ще спести средства. Не би следвало да бъде временна, а постоянна мярка, тъй като няма логика зад тези допълнителни плащания. Участията в работни групи, комисии и т.н. е част от работата на администрацията, която се извършва в работно време и не би следвало да се получава допълнително заплащане за това.

Свеждане до минимум на гражданските договори и договорите за консултантски услуги - съвсем без тях надали ще минем, но със сигурност трябва да се сведат до минимум и да се пестят средства.

Бизнес среда. Всички мерки по посока на концесиониране, приватизиране, аутсорсване и ефективно управление на държавната собственост са добри, но като оставим настрана пожелателният им характер, това са мерки, които няма да решат проблемите пред фиска.

Те трябва да се следват в дългосрочен план, но постигането на бюджетен баланс трябва да се търси другаде. Приходите от приватизация, концесии и т.н. се записват в бюджета под черта, т.е. като финансиране на дефицита, а не като бюджетни приходи. С други думи, те само биха могли да финансират дефицита, но не и да го намалят сами по себе си.

Концесиониране на инфраструктура (летища, пристанища, магистрали) - през годините много се говори, но малко се прави. Има огромен потенциал, но е малко вероятно да се стигне до реални сделки през тази година.

Приватизация на държавни компании, включително Топлофикация - София и НДК - трябва да се преразгледа т. нар. „забранителен списък" и процесът на приватизация да продължи. Няма как да стане бързо и не може да разчитаме на това в момента.

Също така по закон голяма част от средствата от приватизация трябва да се насочат към Сребърния фонд, тоест да осигурят устойчивостта на пенсионна система и в този смисъл, не можем да разчитаме на част от очакваните приватизационни приходи за бюджетно финансиране.

Създаване на държавна консолидирана компания, в която да се апортират всички миноритарни дялове на държавата в търговски дружества с цел продажба през БФБ - същото като горе. Заговори се, че с подобна компания може да бъде заобиколено правилото за Сребърния фонд. Не бива да се допуска държавата сама да заобикаля разпоредбите си със счетоводни и финансови трикове.

Аутсорсване на държавни услуги към частни изпълнители - добра мярка, но с очакван нулев ефект за бюджета през тази година.

Държавната собственост да се обедини и управлява от нова структура, която не е подчинена на ресорните министри + публичен регистър на държавната собственост - отново добра мярка, но надали ще има някакъв ефект за бюджета през тази година.

Създаване на регистър на задълженията към бизнеса от страна на държавата - това е хубава идея, но не е съвсем ясно как се администрира и дали ще работи. А и с какво ще помогне един регистър там, щом договорите с правна сила не помагат? Така или иначе, ефектът върху бюджета е нулев.

Опростяване на процедурите за производство по несъстоятелност - особено в условията на криза се вижда нуждата от проста и бърза процедура при фалит. Хубаво, но няма директен бюджетен ефект.

Трудов пазар. Добрите мерките по отношение на трудовия пазар са:

отказ от увеличение на здравната вноска - идеята за вдигането й не беше добра, особено при липсата на каквато и да реформа. Заговори се, че може да се случи през следващата година. Така или иначе, след отказа от увеличение бюджетен ефект тук няма.

Лицата, които не са здравноосигурени, на друго основание да заплащат осигурителни вноски върху доходите от капитал и имущество - ако трудовите доходи биват облагани, то всички други доходи също подлежат на такова. Безумно е човек с високи доходи, но нетрудови такива, да не бъде осигурен или да бъде осигуряван от държавата. Тук има положителен бюджетен ефект, но пренебрежимо малък.

Данъци. Мерки за понижаване на данъците няма. Въпреки това, възстановяването на ДДС в законовите срокове и опростеното плащане на данъци (с едно платежно нареждане) са добри мерки.

Ако трябва да обобщим, от всички добри мерки, единствено тези по посока на администрацията ще съкратят разходи, тоест ще борят непосредствения проблем - дупката в бюджета. Всичко останало не решава този проблем сега на момента.

ЛОШИ:

Лошите мерки не са толкова много на брой, но като ефект са дори по-големи от добрите. Те са по-посока на данъците, подкрепата на бизнеса и трудовия пазар.

Данъци. Мерки за повишаване на данъците, чиято цел е да осигурят допълнителни приходи. Казано иначе, всички ние да платим, под една или друга форма, заради невъзможността на държавата да съкрати рекордните си разходи.

Повишение на ставката на ДДС до 22% - ефектът ще е върху всички, включително пенсионери и деца. Допълнителен натиск върху потреблението. Тази мярка ще осигури повече приходи, но на каква цена? Силно прокризисна мярка!

Данък „богатство" (върху луксозното имущество) - труден за администриране, нисък очакван ефект откъм приходи и имиджов проблем. Не решава никакви проблеми, а по-скоро създава нови такива.

Подкрепа на бизнеса. Мерките за подкрепа на бизнеса са свързани с Българската банка за развитие:

Привличане на допълнителен външен ресурс чрез облигационна емисия на ББР - стремежа за все по-голяма роля на банката е очевиден и това е един от инструментите в тази посока. В същото време банката не действа на пазарни принципи, намесена е политиката, а това е притеснително.

Разширяване на функциите на ББР в частта предекспортно кредитиране - показва същата тенденция. Една разрастваща се държавна банка крие много опасности, и то не за клиентите си, а за данъкоплатците.

Сребърен фонд. Предвижда се либерализация на инвестиционния режим на Сребърния фонд за инвестиции в ниско рискови български финансови инструменти. Средствата в Сребърния фонд трябва да се управляват умно и да бъдат защитени от всякакви политически рискове (или игри) в страната. Инвестирането в България крие сериозни рискове.

Трудов пазар. Предвижда се преустановяване на намаленията на осигурителните вноски. Размерът на осигурителните вноски трябва да следва структурните промени, особено при пенсиите и здравето. Излишно е да се записва подобно нещо, без да се знае какво ще се случва с пенсионната и здравната реформа. Така се зачерква и един от инструментите за борба с безработицата.

Всъщност, най-лошото в списъка с работни мерки на правителството не се крие в списъка, а в това, което го няма там. Липсата на достатъчно ефективни бюджетни мерки е най-неприятната част от документа.

СПОРНИ МЕРКИ:

В работния документ има и спорни мерки, които трудно се класифицират като добри или лоши:

Увеличение на наказателната лихва за невнесени данъци - размера на лихвата не е от толкова голямо значение, колкото еднаквото третиране на всички. Лихвата за забавените плащания на бизнеса към държавата, било то за осигуровки или данъци, трябва да е еднаква, но това да се отнася и за всички забавени плащания на държавата към бизнеса.

Повишаване на мобилността на работната сила чрез създаване на система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници на секторно и териториално ниво - трудовата мобилност се създава чрез добри условия за бизнес и гъвкав трудов пазар, а не чрез системи за наблюдение и разпределение. Напомня на зрелия социализъм, който се опитваме да забравим.

Завишаване на максималната продължителност на извънреден труд, който може да се полага от едно лице в рамките на една година - в усливия на криза държавата признава, че подобно ограничение пречи. Вместо да се олекотява ограничението, държавата трябва изцяло да го премахне.

Въвеждане на възможност за „икономическа ваканция" (тоест неплатен отпуск) - отново се разхлабват регулации на пазара на труда, вместо просто да се премахнат. Нуждата от гъвкав пазар на труда е най-видима в условията на криза.

Накрая заслужава да коментираме някои от предложенията на синдикатите. Предложения, които съвсем не са насочени към бюджетния баланс, а към т. нар. „социални защити" - необлагаем минимум, увеличаване на минималната работна заплата, премахване на прага на обезщетенията при безработица. Тези мерки не са нито бюджетни, нито антикризисни, а са насочени към по-малко приходи, по-високи разходи и допълнителна намеса в икономиката. Тук се включва и предложението за замразяване на цените на държавно регулираните стоки и услуги в обществен интерес. Дори и това предложение да се приеме, потребителите ще понесат цената по един или друг начин, рано или късно.

Чуват се и идеи за емисия на държавен дълг. Това също е мярка, която не може да реши проблема из основи - бюджетните разходи да бъдат повече от приходите. Поемането на този дълг по-скоро би намалило стимулите за постигането на баланс в приходите и разходите на държавата, тоест би отложило проблемите с няколко месеца.

Дългът, както и приходите от приватизация и концесии, представляват бюджетно финансиране под чертата. За разлика от приватизационните и концесионните приходи, обаче, дългът ще трябва да се връща след време, т.е. той само временно решава въпроса. Тук имаме отново и имиджов проблем за страната - рейтинговите агенции следят този показател отблизо, той е и един от критериите за влизане в еврозоната. Освен това тенденцията често е устойчива - или дългът спада, или се увеличава. Почнем ли да го вдигаме веднъж, не се знае къде ще му излезе краят.

Какви са изводите?

Българската държава харчи много, и то не за инвестиции или пък заради стари задължения, а текущо. Тези харчове трябва да бъдат орязани, друг изход няма. Държавата трябва да се откаже от част от функциите си и да закрие съответните звена и програми.

Трябва да се направят реформи в министерствата, при това без изключения. Така предложеният пакет на практика има два основни стълба - съкращаване на административни разходи и вдигане на ДДС. Това са мерките, които се очаква да вържат бюджета, но може и те да се окажат недостатъчни.

По-високото ДДС не е добра идея, не се прие и от обществото и е възможно да отпадне. Това означава, че дупката в бюджета не може да бъде запълнена без допълнителни мерки по отношение на разходите. Държавата трябва сериозно да намали харчовете си. Всичко останало е второстепенно.

Източник: ИПИ

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Георги
# 0
11:04 | 15 April 2010
Бойко бе избран с обещания, които бяха одобрени от избирателите, но не и с тези драконовски мерки за съдиране на последната кожа на народа. Това грозно отношение ще му изиграе лоша шега. А тези синдикати трябва да бъдат погребани завинаги в историята и да се сформират нови.
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg