Кризата се пренася в страната по три канала - това са затрудненият достъп до финнасиране, спадът на външното търсене и спадът на конкурентноспособността на българските стоки, в резултат на обезценката на валутите на страни от Централна и Източна Европа (СЦИЕ), с по-гъвкав валутен курс и са директни конкуренти на България по отношение на експортни стоки.

Това заяви главният икономист на UniCredit Bulbank Кристофор Павлов по време на конференцията „Българската конкурентоспособност в условията на криза - предизвикателства и възможни решения", с организатори Института за икономическа политика и фондация "Ханс Зайдел".

„В пика на икономиката през последните години достъпът до финансиране бе изключително лесен, което доведе до бързо нарастване на задлъжнялостта на всички сектори на икономиката. Сега достъпът до финансиране е силно ограничен, притокът на чуждестранни спестявания намалява. Директен израз на това е спадът на резервите на БНБ, който процес продължава и през тази година. Нямаме причина да считаме, че ще настъпи промяна през цялата 2009 г. и вероятно се намираме в началото на процес, който ще продължи и през 2010 г. Израз на затруднен достъп до финансиране е и покачването на цената на кредитите и всички форми на финансиране", заяви икономистът.

По отношение на влиянието на този канал върху икономиката, Кристофор Павлов посочи преразглеждане на инвестиционните си планове. Това ще е така поради затруднения достъп до финансиране, намалялото търсене на експортни стоки и намалялото вътрешно търсене, в резултат на задълбочаване на рецесията.

"От друга страна, българската икономика се характеризира със сериозна задлъжнялост, като в случая особена тревога буди краткосрочната такава", смята икономистът. Това ще бъде сериозно предизвикателство пред компаниите, защото предоговарянето на условията по погасяване на задълженията си през тази и следващата година ще е по-трудно". Кристофор Павлов коментира още, че при екстремни условия това ще доведе до ръст на фалитите в страната в отделни отрасли.

„Притеснява ни краткосрочната задлъжнялост на иикономиката ни, като с колегите ми я определихме като умерено висока. Със сигурност ще наблюдаваме ръст на фалитите на компании през тази и следващата година", посочи Павлов.

„Вторият канал е спадът на външното търсене. Ръстът на експортно ориентираните сектори у нас е в силна корелация с експортно ориентираните сектори в Еврозоната. В ситуация, при която нашите водещи партньори са в рецесия и се наблюдава спад на търсенето във всички посоки, няма как това да не се пренесе и у нас. Данните на НСИ потвърждават това", каза той.

Според него най-силно засегнатите сектори на икономиката, в резултат на ограниченото търсене на експортни стоки, ще бъдат цикличните сектори, които произвеждат капиталови и инвестиционни стоки (машини и съоръжения), както и секторите, произвеждащи стоки за домакинствата с дълготрайна употреба (автомобили, компютри и др.)

„По силата на това, че българската икономика се специализира в стоки за междинно потребление, тя ще бъде засегната, макар и непряко. Засегнати ще бъдат и секторите, които се характеризират с голяма цикличност (в силна корелация със състоянието на икономиката, като цяло). В нашия случай това са секторите за производство на междинно потребление, на химикали, метали, донякъде текстил и др.", прогнозира Павлов.

Той допълни, че в най-малка степен се очаква да пострадат нецикличните сектори, като производството на храни и напитки, фармация, стоки за ежедневно потребление от населението.

Според икономиста последният канал, чрез който кризата се пренася у нас, е обезценката на валутите на редица СЦИЕ и загубата на конкурентноспособност на експортните ни стоки. Като пример той посочи сектора за поризводство на храни и напитки, където основни конкуренти на България са Прибалтийските държави, Полша и Хърватия и които държави обезцениха валутите си от началото на кризата със стойности от 0 до 40%.

„В момента като че ли обезценката на валутите в региона няма ефект върху експорта. Поне такъв извод може да се направи от данните от Полша, която като че ли в най-висока степен обезцени валутата си, без това да играе в момента съществена роля в експорта й", посочи Кристофор Павлов. „Спадът на външното търсене е толкова голям, че дори обезценките не могат да повлияят върху стимулиране на износа", смята експертът.

Той прогнозира, че при първите сигнали за възстановяване на световната икономика ще наблюдаваме възстановяване на тези валути, които обаче няма да достигнат нивата си от преди началото на кризата и това е основното предизвикателство пред българския износ и икономика с фиксиран курс на лева. Според него сценарият за адаптиране на нашата икономика и подобряване на конкурентните й предимства чрез намаляване на заетостта трябва да се избягва. „Тук искам да изкажа похвали за намесата на правителството с оглед стимулиране на заетостта", каза Павлов.

Икономистът е на мнение, че подобен сценарий ще удължи и направи болезнен процесът на възстановяване на икономиката ни, като припомни, че една от причините за провала на борда в Аржентина е именно спадът на заетостта.

„Защо е важна конкурентоспособнсотта на износа ни? Повечето анализатори смятат, че световната икономика ще започне да се възстановява през 2010 г. Това ще рече, че ще се засили и външното търсене, а нашите партньортри от Еврозоната ще са пред избора в коя държава от ЦИЕ да увеличат поръчките. Естествено, ще се увеличат поръчките там, където разходите са по-ниски и могат да се предложат по ниски цени. Ако България досега не е решила проблема с конкурентноспособността на износа си, предвид обезценката на валутите от СЦИЕ, ще се окаже така, че няма да е от държавите, които първи ще се възползват от съживяването на светровната икономика", каза в заключение Кристофор Павлов.