Когато вълните от кризата на лошите ипотечни кредити в САЩ първо удари Европа изглеждаше, че въздействието ще бъде ограничено само до частния сектор, коментира Вusinessweek.

Европейската централна банка бързо осигури ликвидност за търговското кредитиране, като пазарът се успокои. На 6 септември банката остави основната лихва непроменена засега, облекчайвайки риска за нарастване на кредитните разходи.

Разбира се, имаше тревоги за последиците върху потребителите, особено за тези с по-големи кредити, изправени пред повишаващи се плащания за лихви.

Сега излезе тревожен доклад от кредитната агенция Standard & Poor's, включващ икономики в Европа, Средния изток и Африка. S&P открива 8 страни, където комбинация от висока външна задлъжнялост, дефицит по текущата сметка, и зависимост от чуждестранни инвестиции ги прави уязвими от повишаването на лихвените разходи.

Анализът на S&P хвърля светлина върху това колко устойчиви или не са някой страни към "спадащата глобална ликвидност и все по-голямото избягване на риска от инвеститорите". Най-високо в списъка стоят Латвия, Исландия и България.

Според данни на Европейската банка за възстановяване и развитие, средния дефицит по текущите сметки в Югоизточна Европа, включително Румъния, България и страните от бивша Югославия, ще бъде 12% от БВП, докато тези от ЦИЕ ще отчетат дефицит от 7.6 на сто. За сравнение, 13-те членове на еврозоната отчетоха дефицит от 0.1% от БВП през първото тримесечие на годината.

Повишаващите се кредитни разходи ще ограничат високия ръст в Източна Европа, който значително изпреварва този на Западна от 2004 г. насам. Латвийската икономика отчете ръсто от 12% миналата година, като съотношението на външния дълг към износа се очаква да достигене 140% до 2008 г. и е изправена пред забавяне, ако кредитното положение се влоши. България и Румъния, чиито дефицити по текущите сметки са съответно 14.8% и 10% от БВП също са изправени пред риск.

Все пак, рискът на някои икономики в Източна Европа остава хипотетичен. Не е отчетен значим отлив на кредити за институциите. Дори някои анализатори биха приветствали намаляването на притока на лесни пари, за да бъдат охладени нагорещените икономики като Латвийската.

Повишаващата се инфлация в Турция и Румъния, примерно, би била уравновесена от ограничение на капиталите вливани в странита, а увеличаването на кредитните рахдоди би помогнало да се успокои спекулативният пазар на недвижими имоти в Латвия.

Дали удара от кредитната криза ще дойде в региона още не ясно. Но е сигурно, че някои от развиващите се икономики могат да срещнат сериозни проблеми, ако инвеститорите решат да преместят парите си другаде.