Купуването на акции, не особено обвързани с движението на индексите, или по-слабо ликвидни такива, често може да изиграе лоша шега на инвеститорите.

В търсенето на "дивото" и "екзотичното", или стремежът от реализирането на голяма доходност, инвеститорите се изкушават да купуват акции на изоставащи зад пазарното движение компании, с надеждата за догонване на пазара.

По този начин обаче последните могат да се окажат в позицията на наблюдатели на всеобщия ръст, или в положението да няма на кой да продадат своите акции, за да се включат в пазарното рали.

С особено голяма сила важи това при влизането с големи суми в малки позиции, където пазарният интерес не е особено значителен.

При покупката на изоставаща зад пазара позиция е добре инвеститорите да имат предвид, че за това най-често има някаква фундаментална причини. Дали е лош мениджмънт, загуби на позиции от компанията, влошаването на финансовото състояние или на резултатите на компанията, няма особено значение, в крайна сметка резултатът е слаб пазарен интерес.

Много често подобни позиции се използват от инвеститорите като "хеджиращо средство" при липса на ясен тренд, както и в случаи, когато не са сигурни каква ще е посоката на пазара. И в двата случая обаче, те могат да загубят.

Заемането на подобна "хеджираща" позиция не е най-доброто решение, като то води до загуба на алтернативни печалби при повишение на пазара.

В същото време много често подобни позиции не са сред най-малко губещите при евентуална пазарна корекция. Те са сред първите продавани от инвеститорите със "слаби ръце" при промяна на тренда, било то краткосрочно или за по-дълъг период.

Спадът им от една страна се крие в психологията на хората, държащи акциите на подобни компании, чиято цел често е свързана с извличането на бързи печалби, както и фактът, че към подобни позиции инвестиционните фондове често нямат интерес.

Естествено, много често ставаме свидетели и на пробиви при подобни компании, като в основата на това може да бъде или фактът, че те не са били правилно оценени от пазара, или изключително повишен интерес, пренасочен от "основни" за пазара компании, обикновено в края на "бичи цикъл".

Догонването става факт, когато всички акции толкова вече са повишили цените си, че за голяма част от инвеститорите не остават други инвестиционни алтернативи.

Подобни неща обаче се случват изключително рядко на ефективните пазари, а за тях е необходимо "бичият цикъл" да продължи значително по-дълго от очакванията на инвеститорите, както и понижението да е корективно.