Официалните държавни статистики за инфлацията по света имат множество критици, които обвиняват правителствата в манипулиране на информацията. Като цяло методите за събиране на данни и статистическата им обработка са стандартни. В САЩ около 400 души ежемесечно събират информация за цените в 23 000 локации, в 87 града за 80 000 продукта и услуги, информира Bloomberg.

Базата данни се обработва от статистици за месечните доклади за инфлацията, които служат като основа за изчисляването от доходността на държавни облигации, свързани с нивото на инфлацията, до социални плащания.

Въпреки това, критиците обвиняват правителствата, че крият инфлация от порядъка на 10% годишно. Твърденията на Федералния резерв на САЩ, че инфлацията остава „потисната“ също не разубеждават скептиците.

Такъв критик е Джон Уилямс, автор на Shadow Government Statistics, бюлетин, който издава от 2004 година. Уилямс твърди, че федералното правителство отчита по-ниска инфлация, за да ограничава ръста на социалните плащания и други разходи.

Алтернативната оценка на Джон Уилямс за инфлацията е 10.3% за последните 12 месеца до март, спрямо 2.7% официално. Той калкулира безработицата на повече от 20%, спрямо 8.2, публикувани от Министерството на труда в САЩ за миналия месец. Според неговите даннию БВП на страната отчита негативни данни за всяко тримесечие от 2005 година насам.

Уилямс критикува статистическата методология, приета от националните власти в началото на 80-те години на миналия век. Първото е заменяемостта, която има значение, когато хората купуват по-евтини стоки, защото цените растат. Ако цените на два вида пилешки гърди нараства, официалната статистика приема, че потребителите купуват повече от по-евтините, което им дава по-голяма тежест в индекса.

Второто е нагаждане на качеството, което отчита промените на стоките във времето. Примерно, все по-мощни компютри излизат на пазара за същата цена, като официалната статистика отчита това като един вид дефлация. В същото време, ако обемът на плат в дрехите намалява (по-тънки примерно), това се приема като вид инфлация.

Третата точка е еквивалентният наем на собственика, което заменя разхода за притежаването на имот с това, ако се наеме.

Според Уилямс, ако статистическото бюро в САЩ не бе променяло практиките си през годините, инфлацията би била със 7 процентни пункта по-висока годишно.

През 1995 година Конгресът на САЩ създава комисия да изучи официалният индекс за инфлацията, начело на която застава Майкъл Боскин, професор по икономика от Станфордския университет. Заключението на комисията е, че индексът преувеличава инфлацията с 1.1 процентни пункта на година.

Конгресът обаче създава комисията в период, когато се търсят мерки да се орежат разходите. Панелът дава 16 препоръки за промяна в индекса, които биха спестили на държавата 691 млрд. долара за период от 10 години.

„Вярвам, че Уилямс е прав в тази посока“, смята Джеймс Бианко, президент на Bianco Research LLC в Чикаго. Според него щатското правителство има стимул да предпочита по-ниско отчитане на инфлацията, защото по този начин спестява пари.

В същото време Кен Стюърт, икономист от статистическото бюро, твърди, сравнявайки старата и новата методология за период от 21 години, че текущият индекс показва инфлация с 0.45% пункта по-ниска годишно.

От 1977 до 1998 година настоящият индекс на потребителските цени е показала 141% повишение на цените. В същото време старият метод би показал 163.9% според доклад на Стюърт и друг икономист на статистическото бюро.

Независимо от Уилямс двама икономисти от Масачузетския технически университет са разработили собствена методология. Роберто Ригобон и Алберто Кавало започват проект през 2010 година, който се основана на анализ, открил, че Аржентина подбива нивото си на инфлация. В САЩ проектът следи над 5 млн. цени, посочва Ригобон.

Проектът включва около 60% от стоките и услугите, които официалният индекс използва. Проучването показва инфлация около 1 процентен пункт по-висока от официалната за голяма част от 2010 години, а за 2011 година почти няма разлика между двете.