Неравенството в доходите ли ражда финансовите кризи

2206
Неравенството в доходите ли ражда финансовите кризи

Изтъкваха се много причини, за да се обясни финансовата криза от 2008 г., обхванала целия или почти целия свят. Но една теза печели все повече привърженици: неравенството в доходите роди кризата.

Рагурам Раджан, професор по финанси в Университета в Чикаго, бе един от първите, които посочиха с пръст този феномен. През 2010 г. неговият труд Fault Lines защити тезата, според която неравенството в доходите в САЩ от началото на 80-те години е работило почти 30 години, за да породи кризата, от която все още не успяваме да се спасим напълно.

Всичко започва когато, преди около 30 години, разликата в заплащането на американските работници с по-ниско образование и американците, завършили университет, достига рекорд и се превръща в трайна тенденция. Притиснати да решат този проблем, политиците отварят крана на ипотечните кредити.

Втори етап: 1992 г. Правителството понижава капиталовите изисквания за две банкови институции, които не могат да бъдат заобиколени в имотния сектор- Fannie Mae и Freddie Mac. Между 90-те и 2000 г. те са насърчавани от властите да отпускат ипотечни кредити на американските домакинства, включително и на такива, които са "no insurance, no jobs, no assets" (без застраховка, работа и активи). Теренът за бедствието е готов, смята Раджан.

Тези основни принципи от книгата на Раджан припомня The Economist, допълвайки, че това е само описание на ипотечната криза и в никакъв случай обяснение какво бихме могли да направим в случай на други финансови кризи.

Семето обаче е посято. Сред поддръжниците на тази теория са двама изследователи на Международния валутен фонд (МВФ) Майкъл Кумхоф и Ромен Рансиер, които в книгата си „Неравенство, убеждения и криза“ разглеждат не само цитирания вече период 1983-2008, но и времето на Голямата депресия (1920-1929). Те изчисляват, че през 2007 г. най-богатият един процент американци са притежавали 23.5% от доходите, ниво, постигнато за последно... през 1929 г.

Според модела на двамата изследователи тази ситуация се случва, когато инвеститорите се приспособяват към определено ниво на печалба от производството, забавяйки ръста на заплатите и повишавайки по този начин неравенството. За да продължат да потребяват, работниците започват да взимат заеми. „Ключов механизъм, който се илюстрира с бърз ръст на финансовия сектор, е когато високите доходи „рециклират“ допълнителни доходи под формата на заеми за останалата част от населението.

Те позволяват по този начин последните да поддържат потреблението си, поне временно. Но ако домакинствата с ниски и средни доходи нямат перспектива за постепенно възстановяване в краткосрочен план, неизбежно заемите продължават да растат, а с тях и вероятността от криза, която се разпространява върху цялата реална икономика“ , смятат авторите.

Един различен аспект на проблема разглеждат Мариан Бертран и Адер Морс от Университета в Чикаго. „Повишаването на потреблението на най-богатите домакинства, които стават все по-богати, не кара ли и тези с по-малки доходи да потребяват повече?“, питат авторите. За да отговорят на този въпрос, те проучват потреблението на домакинствата между 1980 г. и 2008 г., като вземат предвид и федералното законодателство. Те забелязват, че понякога такава зависимост има, а в случаи като Япония през 90-те напълно отсъства и бързият ръст на доходите на най-богатите е съпътстван със срив на кредитите.

В заключение според The Economist схемата „неравенство в доходите => ръст на кредитите => финансова криза“ е феномен, който трябва да бъде изследван по-подробно, но все още не може да бъде приет за неизменен закон.

Сн.: Минувачи гледат яхтата на Роман Абрамович

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 667.820 0.00%
  • BGREIT 114.350 0.00%
  • BGTR30 547.120 0.00%
  • BGBX40 130.790 0.00%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1763 1.1764
  • GBP/USD 1.3183 1.3184
  • USD/JPY 113.8700 113.8840
  • USD/CHF 0.9855 0.9857
  • USD/CAD 1.2632 1.2633
  • AUD/USD 0.7813 0.7815
  • USD/BGN 1.6625 1.6628
Ask Bid
  • DOW JONES 23328.76 23332.76
  • S&P500 2574.72 2575.22
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5371.33 5373.33
  • DAX 12984.97 12986.97
  • FTSE 100 7517.59 7519.09
  • ПЕТРОЛ 52.14 52.21
  • ЗЛАТО 1279.90 1280.40
  • СРЕБРО 17.02 17.05

Видео