Шведската банка Nordea АВ прогнозира, че почти не съществува финансов риск от обезценяване на българския лев, на фона на значителните резерви на страната, както и значителните инвестиции, които компенсират големия дефицит по текущата сметка.

Успокоенията от най-голямата по пазарна капитализация скандинавска банка стават реалност, на фона на спекулациите относно евентуално силно поевтиняване на латвийската валута, в резултат на значителния финансов дисбаланс, като и там, подобно на България, е в сила валутен борд.

Независимо от инфлацията в страната и значителния размер на дефицита по текущата сметка, от скандинавската банка не очакват националната ни валута да бъде обезценена. С приемането ни в ЕС, се очаква да продължи привличането на значителни по размер чуждестранни инвестиции, на фона на ниските разходи за труд.

През януари инфлацията в страната ни възлезе на 7.2% на годишна база, докато задълженията на компаниите към външни кредитори са в размер на 15 млрд. евро, на фона на валутните резерви от 9 млрд. евро, което прави съотношението дълг към резерви от едва 1.6, на фона на същото от 4.9 за Латвия.

Дефицитът по текущата сметка на страната ни се повиши до осемгодишен максимум през изминалата година при ниво от 3.87 млрд. евро, или 16% от БВП. До рекордни нива през изминалата година обаче, са се повишили и чуждестранните инвестиции в размер на 4 млрд. евро.

За сравнение, в Латвия чуждестранните инвестиции заедно с инвестициите в дялово участие, са покрили едва 37% от дефицита по текущата сметка.

Добри остават и перспективите за ръст пред българската икономика за тази година, като според прогнози се очаква той да възлезе на 6% на годишна база.

Националната ни валута е обвързана към еврото в условията на валутен борд, като единната валута е фиксирана на ниво от 1.95583 лева за едно евро от юли 1997 година насам.

По правилата на борда, не се позволява на Централната банка да рефинансира търговските банки, като парите в обръщение трябва да са равни на валутните резерви.