Инвеститорите са най-различни и всеки следва своя инвестиционна стратегия. Дали ще бъде разчитане на финансовите отчети, очаквания за бъдещите резултати, историческото представяне на компанията, графични и други технически анализи, стратегия на следване на големите и копиране на техните сделки, купуване на акции на дружеството от родния си град, или дори следване на финансовия им хороскоп - това няма значение, важното е да реализират печалби.

И макар така пъстроцветна, инвестиционната общност може да се обобщи най-широко в две най-общи групи. Такива, които вярват в ефективността на пазара и такива, които си мислят, че могат да го надхитрят.

Понеже тези, които считат, че не може да се направи по-голяма от пазарната доходност са твърде малка категория сред инвеститорите у нас (освен хората, които нямат възможност и време да следят финансовите пазари) и за тях алтернативите са или да си направят широко диверсифицирани портфейли от "сини чипове", или да си купят акции на взаимен фонд, затова ще разгледаме какво могат да очакват останалите.

Ефективността на един пазар се предопределя от много фактори. От една страна това е пазар, на който има достатъчно на брой пазарни участници, които разполагат с всичката налична информация за компаниите и тя е еднакво достъпна (най-грубо казано).

Големият брой пазарни участници гарантира, че пазарната информация е правилно анализирана и заложена в цените на акциите на компаниите, което пък в средносрочен аспект не позволява на инвеститорите да реализират премия над пазарната доходност.

Разбира се, на такъв пазар има достатъчно на брой инвестиционни алтернативи и, естествено, индекси, които могат да се възприемат, като истински бенчмарк за пазара (чудя се обаче има ли такива у нас?).

От всичко казано дотук за ефективните пазари може единствено да се наложи изводът, че родният ни пазар е неефективен.

Тук броят на пазарните участници може да се каже, че все още е относително малък, дори и за големината му. На всички е ясно, че те не са равнопоставени и нямат еднакъв достъп, дори и до оскъдната налична информация за дружествата.

Може да се поспори и върху качеството и обема на информацията, достъпна за инвеститорите, като определено може да се каже, че те в никакъв случай не са на ниво "достатъчни" за вземане на обосновани инвестиционни решения.

Фактът, че пазарът ни е неефективен обаче може да се определи като "плюсчето", което го прави предпочитан за родните инвеститори. Това го прави и един от пазарите, реализирали най-голямо повишение на индексите от началото на годината, както и през последните няколко години не само в Европа, но и в световен мащаб.

Неефективността е и факторът, който кара пазарните участници да си мислят, че знаят нещо, което другите не знаят, както и че са открили "перлата в короната" сред акциите, която ще им донесе "несметни богатства".

Накъде обаче, за съжаление, върви всеки неефективен пазар, растящ със значителни темпове и особено преоткрит и разполагащ с благотворна почва за възникването на инвестиционни фондове, които набъбват като гъби? - Към ефективност, разбира се.

Все повече хора насочват своите средства към подобен род схеми, доказали поне в исторически план, че са в пъти по-доходоносни от всякакъв род други инвестиционни алтернативи, поне засега. Фондовете се роят като мравки, а на пазара се намесват и външни институционални инвеститори.

Нараства и броят на пазарните участници, особено специалистите, които анализират пазара, затяга се, а и ще продължава да се затяга пазарната регулация от страна на регулаторните органи, както и изискванията към компаниите за повече прозрачност.

Струва ми се, както вървят нещата, напълно логично, скоро ще станем свидетели и на все по-слабото изтичане на вътрешна информация, или поне изтичането й към малко на брой субекти, тоест ще може да се каже, че всички разполагат с еднаква по обем и засега не особено надеждна информация.

На компаниите също им се "услади да бъркат в кацата с мед". Най-после почти всички сериозни мениджмънти и собственици на компании проумяха, че по-лесно се правят пари от "надуването", отколкото от "източването" на компаниите. Няма я тенденцията да се крие печалба, за да не се плащат данъци отпреди няколко години, а даже има такава - все повече компании да се хвалят какви добри ще са им резултатите. И в това, разбира се, няма нищо лошо, стига да успеят да ги постигнат.

Свидетели сме на бум на предлагането на акции от нови емисии, като най-вероятно тенденцията ще се запази поне до момента, в който станем свидетели на няколко неуспешни емисии, а това ще е на "некачествени" такива, или когато предлагането на ценни книжа най-после посрещне адекватно търсенето.

В средносрочен аспект и това ще стане. Средносрочен, най-вероятно защото на пазара продължават да се наливат свежи пари, които трябва да бъдат инвестирани в нещо. Пазарните специалисти обаче вече не купуват, каквото им падне, особено когато става въпрос за инвестиционните фондове.

Това си проличава и от тенденцията напоследък на трайно поскъпване именно при "сините чипове", предпочитани от институционалните инвеститори поради тяхната "сигурност". Все повече започват да се избягват от портфолио-мениджърите акциите на слабо-ликвидни компании или на такива, не оправдали очакванията им за ръст.

А пазарът не в една и две страни е доказал, че се стреми към ефективност и въпрос на време е да се достигне до нея. Особено ускоряване на този процес оказа присъединяването ни тази година към ЕС.

От една страна този процес внесе динамика на фондовата борса, като традиционно предлагането на акции, с тенденция да има лаг, да отговаря на търсенето, особено в ниска степен на зрялост на един пазар и допринесе до това налетите средства да доведат до силен ръст в цените на акциите.

И макар и да не ни се иска, всеки пазар е доказал, че има и моменти на корекция. Дали ще е сега, или ще е след година - две, няма начин да не станем свидетели на такава.

Родната фондова борса докато "става голяма" все по-силно се обвързва и с движението на на останалите фондови пазари на развиващите се страни. Едно външно сътресение и отлив на чуждестранните инвеститори само по себе си може да доведе и нашите инвеститори до размисъл.

Фондовете увеличават непрекъснато активите си, подхранвани от хора, желаещи да реализират по-голяма от банковата доходност. Дали обаче същите хора биха удържали на една по-продължителна корекция, или не.

В Полша, където през последните няколко години станахме също свидетели на значително повишение на активите, управлявани от фондовете, на фона на ръста на индексите им бе наблюдавана тенденция на рязък срив на доверието и дори отлив на капитали от страна на обикновените инвеститори. Той обаче за тяхно щастие не се изрази в паника и срив, до голяма степен благодарение на благоприятната външна среда.

Какво обаче ще се случи на родната борса можем само да гадаем и единствено времето ще покаже.