Министри, бизнесмени, творци, експерти по корпоративните комуникации и журналисти умуваха цяла събота в Пловдив над проблема за образа на България по света и как можем да го подобрим. Еднозначен отговор над сложния въпрос така и не се намери. А и едва ли решението може да е само едно и то да се приложи от днес за утре. Тревожно прозвучаха думите на Явор Джонев от Сирма груп, че ние българите нямаме обща идея за съвместно бъдеще.

Важен в случая е фактът, че обществената дискусия по този значим проблем, какъвто е образът на България по света, започна. Като се каза значим, то той наистина е такъв, защото има пряко отношение към бизнес средата и чуждите инвеститори, за изнасяните продукти и тяхното потребление, и не на последно място върху нашето самочувствие, а оттам и върху начина на живот на българите. Организатор на събитието бе сп. Мениджър, а ето и някои отправни точки, над които всеки може да поразсъждава в насока подобряване на иначе противоречивия ни образ, ако има изобщо такъв.

Пет са факторите, които служат за разпознаване на една страна отвън и те бяха изброени от Иво Маринов, заместник министър на икономиката, енергетиката и туризма - с ресор туризъм. На първо място това са стоките, които дадена държава изнася. Държавното управление е вторият фактор. Третият е населението (качество на образование, история, традиции и др.), а след него идва и културата. На пето място е туризмът, а отговорът на въпроса „Какви хора посещават дадена страна и каква е целта на тяхното посещение?" е шестият определящ фактор.

Иво Маринов бе участник във втория панел на форума - „Българският бизнес - най-добрият посланик по света".

Милтос Триантафилу, главен оперативен директор на хранителен холдинг „Белла България", изтъкна, че на пазара днес българската продукция е все още на етап „евтино". Според него обаче е дошъл моментът, когато трябва да се направи крачка напред и да се премине към следващия етап, а именно стоките да се възприемат, като „добър продукт, на изгодна цена".

Триантафилу наблегна специално на факта, че за една фирма поддържането на постоянно качество на продуктите трябва да е определящо, както и стриктното изпълнение на постигнатите договорености с партньорите.

Проблемът с качеството на стоките е определящ и за Гаетано Римини, генерален директор на „Е. Миролио", а то може да се постигне и гарантира с постоянни инвестиции в обучението на персонала и нова техника.

Значението на персонала и служителите за една фирма бе изтъкнато неколкократно по време на дискусията в панела, но Кирко Кирков, регионален мениджър на Сандоз, смята, че водеща задача пред всеки мениджър трябва да е усилието да повиши процентът на ангажираните си служители.

„Има три типа служители в една компания - ангажираният, тоест този, който е активен, доволен, препоръчва работата и продуктите на компанията и така й прави реклама; безразличният - служител, който не пречи, но и не допринася много за името на компанията и третата група са активно безразличните, които пречат и саботират дейността", каза Кирков.

Той изтъкна и друг един проблем на нашето общество и той е, че у нас няма култура за подготовка на лидери.

В панела „Българският бизнес - най-добрият посланик по света" участва и Димитър Маджаров, който е управляващ собственик на „Димитър Маджаров". Според мениджъра тук нишата за фирмите-износителки на хранителни продукти е да се насочат към предлагане на характерни, традиционни български продукти, с които се асоциира страната ни, защото „не можем да се конкурираме с европейските производители в средния ценови сегмент", посочи Маджаров.

Той добави, че на Запад има интерес към овче, биволско, краве сирене от България, но интересното тук е, че на западните пазари продуктите ни се представят и са известни като „гръцко сирене".

Самият Маджаров е на мнение, че подобно национално разделение при млечните продукти от Балканите не е правилно, защото вкусът им е много сходен в региона и е по-правилно да се назовават „Балкански продукт".

И като стана вече въпрос за млечни продукти, то не може да не се спомене и за българското кисело мляко. Изпълнителният директор на Ел Би Булгарикум Венцислав Георгиев говори за това как един продукт, какъвто е киселото мляко, може да направи така, че Япония да се превърне в един посланик на България.

Заключителните думи в панела бяха на Румен Янчев, председател на УС и изпълнителен директор на Булстрад. Според него националността в бизнеса няма значение. „Ако си вършиш добре работата, то няма значение какъв си. Може и да си американец, но като не си коректен, никой няма да иска да прави бизнес с теб", смята мениджърът.

Янчев даде храна за размисъл и по друг един въпрос, а именно, че по света няма отличаващ се като български продукт.

Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС, определи дискусията като ползотворна, защото са се родили добри идеи. Като такива той посочи предложението обучението по английски език да стане задължителна дисциплина в училищата, които на свой ред да започнат да формират лидери, а не да подтискат свободомислието на учениците. Министърът също така посочи, че имаме нужда от изтъкване на повече положителни примери и новини, които да привличат положителната и градивна обществена енергия

И ако в панела на министрите и бизнесмените изказванията бяха умерено критични, то тези в закриващия панел на форума „Отвъд клишетата в националната реклама" бяха далеч по-остри и прями. В него участваха Мария Гергова, управляващ собственик на PR-агенцията United Partners, Александър Дурчев, управител на All Channels Communication Group, писателите Богдан Русев и Александър Секулов, както и режисьорът Явор Гърдев.

Тук Мария Гергова говори за разрешаването на един основен проблем при изграждането на образа на България по света, а именно, че днес негативните новини за страната ни преобладават на Запад. „Трябва да има баланс между негативните и позитивните новини, какъвто сега липсва", коментира експертът. Това тя каза, във връзка с направения от нея преглед на информацията за България в Би Би Си в последно време.

Александър Дурчев наблегна на въпроса за това, какъв образ искаме да изградим за страната си, че да не се окаже като луксозно опакован развален чесън под целофана.

В специална презентация, озаглавена "Марката BG срещу продукта България", експертът акцентира на отрицателната страна на действителността в България - мръсна природа, обругани паметници и тарикатите на дребно, което прави от България по-особен продукт. Все неща, които според него са наследени, но можем да поработим върху промяна на нагласите.

Изграждането на нашия образ, според експерта, трябва да се базира на анализа на пет основни въпроса - Къде са другите и как стигнаха до там? Къде искаме да отидем? Какво ще ни помогне да го стигнем? Кога ще стигнем и Как да ги накараме да ни вярват?

Според него ние българите изтъкваме като предимства все неща, които и другите народи имат - природа, история и т.н.

Това даде повод на журналиста и писател Александър Секулов да предложи, колкото комичен, толкова и трагичен рекламен слоган на България: „Имаме всичко онова, което имат и другите, но сме постигнали толкова малко. Елате да видите как!"