Цените очевидно са проблем, въпросът е как ги борим, заяви Петър Ганев, експерт в Института за пазарна икономика в интервю за БГНЕС по повод създаването на звено за мониторинг на цените на хранителните продукти.

Очевидно има ефект, за който може да се каже популистки, че нещо се предприема. Пред обществото сигурно е до някаква степен оправдано - да се покаже някаква дейност, че видите ли цените са проблем и ги борим, каза Ганев. Според него обаче е доста спорно дали действително този нов орган ще може да повлияе на цените. "Аз не виждам инструмент, с който всъщност да се реши проблемът, без да се създаде друг по-голям", каза той.

Разбира се, реално погледнато всеки може да повлияе на цените като каже: "Цената ще е такава и точка!". Ганев обаче не смята, че това е решение, а по-скоро е мярка да се покаже някаква дейност, "да се отговори на общественото недоволство от високите цени, без реално да се свърши нищо, защото ако се свърши ще е още по-негативно. Няма инструмент, с който да се реши просто ей така толкова сложен проблем", категоричен е експертът. Той изтъкна и мотива за създаването на структурата, който се въртя по медиите - според социологическо проучване голям брой от хората са недоволни от цените - аргумент, който според него не е адекватен. "Аз съм сигурен, че ако се проведе социологическо проучване 100% от хората ще кажат, че са недоволни от това, че има смърт в тоя живот, но това не означава, че ще направим комисия, която ще реши проблема със смъртта", каза Петър Ганев.

Никой не отрича проблема с цените, но той се обосновава от множество фактори, сред тях и много външни - кризата в Близкия Изток, по - високата цена на петрола, климатични ефекти, стимулирането на биогоривата, които вдигат цените на храните. "Това са куп неща, които влияят по един или друг начин и между другото повечето от тези, които изброих, са създадени от държавата, политика на една или друга държава или Европейския съюз, така че проблемите като че ли до голяма степен бяха създадени от държавата, която сега се опитва да ги реши с още повече нейна намеса", каза Петър Ганев. Той изтъкна и че няма краткосрочни решения и няма как следващата седмица цените да са по-ниски особено при храните. Според него за тях е очевидно, че каквото и решение да се намери то най - вероятно ще е за следващата година или за по дълъг период. "Така, че към момента полезен ход няма, който да реши проблема веднага!", категоричен е Ганев.

Икономистът изброи и някои от по - генералните ходове, свързани с преосмисляне на някои политики. "Примерно политики обвързани с различни ограничения на търговията със страни извън ЕС, с преосмисляне на биогоривата, тъй като последните изследвания, показват че всъщност около 1/3 от покачването на цените на храните се дължи на това насърчаване на използването на биогорива ", каза Ганев. Той обясни, че макар да са добри намерения на определени държави за насърчаване на използването на биогорива, това води до увеличение на цените. Преосмислянето на такива политики може и да доведе до по-ниски цени и това няма да е изненада. Според експерта в по-краткосрочен вариант за България решение може да се търси по отношение на конкуренцията в тези сектори. "Само че, ние така или иначе си имаме антимонополна комисия - Комисия за защита на конкуренцията, която би следвало да съблюдава за тези процеси. Така, че няма нужда от още една комисия за спекулата, която да търси нещо такова", заяви икономистът. Той посочи, че в работата на новото звено може да се търсят някакви прилики с комисията "Антиспекула", която бе закрита преди около две години.

Той намери прилика най - вече в това, че "може би и едната, и другата няма нищо да свършат, но ще видим като мине повече време. Аз го тълкувам по-скоро обаче, така да се покаже на хората, че нещо се прави, че вината е някаква външна на някакви спекуланти. Пък ние видите ли искаме да решим проблема", коментира Ганев. Според него целта на новия орган не е да влиза на пазара и да овладее нещата, а само популизъм. По-плашещият вариант е ако някой наистина си повярва, че може да диктува пазара и да влезе и да започне да раздава декрети, смята Ганев. Той изтъкна че има и такива послания, особено от земеделския министър, който "беше недоволен от ниските цени, после беше недоволен от високите цени, от качеството беше недоволен".

Експертът посочи, че "в един момент може да се стигне до това, той просто да се събужда и да казва: На това качество, такава цена!". Според Ганев институциите в ЕС със сигурност няма да са доволни ако има директна намеса, въпросът е обаче каква ще е тя. Той не знае къде тази нова структура ще се намеси в схемата от комисии и регулаторни органи у нас, освен че ще бъде по-близко до хората, които могат да упражнят власт по някакъв начин, т. е. "Една такава комисия, която е едва ли не в министерски съвет, ще бъде много близко и до министрите и до министър - председателя, така че може би ще се реагира и по-бързо, но не виждам какво полезно може да свърши", каза Ганев.

БГНЕС припомня, че днес след заседанието на Министерски съвет стана ясно, че ще се създаде звено за мониторинг на цените на хранителните продукти по цялата верига производител - преработвател - търговец към Министерски съвет, което ще докладва на премиера. В звеното ще вземат участие представители на МЗХ, МИЕТ, МВР, МФ, КЗП, НАП, Българската агенция за безопасност на храните. "Там, където се констатират деформации на пазара, ще се правят комплексни проверки и ако има нарушения, може да има и санкции", обясни земеделският министър Мирослав Найденов. Той обясни, че подобна структура от 1 януари работи във Франция, а в повечето страни в ЕС в момента се създава. В началото на 2007 година правителството на Сергей Станишев също създаде такава структура - Държавно-обществената консултативна комисия за наблюдение и анализ на потребителските стоки. Тя стана популярна като комисия "Антиспекула" и включваше 21 члена от 5 различни ведомства и просъщестува по - малко от две години, тъй като беше закрита през ноември 2009 година в първите месеци на кабинета "Борисов".

Източник/БГНЕС