В своя книга за финансовата катастрофа от 1929 г. световноизвестният икономист Джон Кенет Гълбрайт описва основата и повтарящия се процес при инвестиционните балони, информира Investopedia.com.

Балонът обикновено се получава от нарастващите цени, независимо дали са на акции, недвижими имоти, творби на изкуството или нещо друго. Увеличението на цената привлича внимание и купувачи, което води до дори още по-високи цени. Така очакванията се оправдават от самото действие, което повишава цените. Процесът продължава и оптимизъм по отношение на пазарния ефект е на дневен ред. Цените се покачват още повече. Тогава, поради причини, които могат да бъдат разисквани до безкрай, балонът се пука.

В последно време дебатът се измести към златото, тъй като опасенията по отношение на бъдеща инфлация и икономическа несигурност отново насочват вниманието към този ценен метал. Инвеститорите може би вече участват в златен балон, който набира скорост и ще се спука в не толкова далечно бъдеще. Ето защо:

1. Златото не се търгува по фундаментални причини. По данни на Световния съвет по златото, по-голяма част от метала в света се държи в трезори или се носи под формата на бижута. Това означава, че ограниченията в предлагането не са проблем и нивото на годишното производство на злато на големите компании не е нещо, което би трябвало да поражда големи опасения. В добавка, търсенето на златото под формата на бижута и промишлено производство пада в тон със световната икономическа криза.

2. Златото е ужасна дългосрочна инвестиция. Последният връх в цената на златото от малко на 825 долара за тройунция през 1980 г. се равнява приблизително на 2 300 долара в днешно време, ако бъде отчетена инфлацията. Дори и с поскъпването си напоследък, стойността му е доста под нивата си отпреди три десетилетия, ако бъде отчетена инфлацията.

3. Златото не носи доходи и не се представя като други инвестиции. Златото не носи лихва като облигациите, нито пък дивидент като акциите и потреблението му е като това на потребителските стоки или енергийните продукти. Като такова, златото се търгува само въз основа на това колко са готови да платят инвеститорите за него. Инвеститорите обаче имат навика да стават прекалено оптимистични и алчни.

4. Поскъпването на златото напоследък се дължи на инерцията на пазара. В статия на Wall Street Journal от декември се посочва, че цената на златото е нараствала в 21 от 24 търговски сесии. За по-малко от два месеца, цената на златото скочи с повече от 20%, след като достигна 1 000 долара за тройунция в средата на септември. Както отбелязва Гълбрайт, очакванията, а не фундаменталните показатели са в основата за движението на цената на златото нагоре.

5. Barrick Gold наскоро премахна златните си хеджове. На 8 септември 2009 г. най-големият производител на злато в света Barrick Gold обяви намерението си да премахне хеджовете си, която предпазват компанията срещу спад в цената на метала. Компанията набира 3 млрд. долара от продажбата на акции за да изплати хеджовете, което може до голяма степен да се окаже неразумен оптимизъм.

Както и при предишни балони цената на златото все още може да нарасне значително със задвижването на теорията за по-големия глупак. Или пък най-големите страхове на икономистите могат да се сбъднат, ако доларът се обезцени или инфлацията наистина тръгне нагоре.