Хедж фондовете имат репутация на големи играчи, способни да поемат високи рискове и генериращи огромни печалби. Джордж Сорос, например, направи 1 млрд. за един ден с неговия Quantum Fund . Членовете на Конгреса на САЩ дори обмисляха да наложат по-строг надзор над фондовете в опит да защитят по-дребните инвеститори.

Днес експертите се притесняват от друго. Според тях с времето хедж фондовете стават прекалено институционализирани, затъват в бюрокрация и се страхуват от големи рискове, коментира BusinessWeek. Така възвращаемостта на инвестициите в тях от астрономическа преди години е спаднала до средна. За да има големи печалби трябва да се поемат големи рискове, а мениджърите са все по-малко склонни на такива.

През 2006 г. хедж фондовете дори дърпаха назад индекса Standard & Poor's 500 (който отбеляза ръст от 13.5%), като средната възвращаемост за инвеститорите от тях бе едва 12.9%.

Откъде идва тази предпазливост?

Една причина може да бъде промяната в типа инвеститори, които се ориентират към тях. Преди години зад тези фондове стояха богати хора и институционални инвеститори като AIG Global Investment Group.

В последните години пенсионните фондове стават все по-важни в индустрията.
Те влагат средства в хедж фондовете, защото имат желанието да разнообразят активите си с нещо различно от акции и облигации. Те обаче са по-консервативни. Целите им са да имат достатъчно капитал за да покриват пенсионните си задълженията, и в тях не фигурира преследването на огромни печалби.

Някои пенсионни фондове като ОТРР, който контролира 92.5 млрд. долара са толкова големи, че хедж фондовете започват да се стремят да се модифицират, за да бъдат по-привлекателни за тях.

В момента съществуват между 8 000 и 9 000 хедж фонда, но сред тях не изпъква никой като изключително печеливш. Тяхната цел в управлението на капитала е да го запазят и да го направят сигурен, а не толкова да го умножат многократно.

Тенденцията на институционализиране се забелязва при взаимните фондове като цяло.
Такъв е случаят и с частните инвестиционни компании. Те наемат много повече персонал, имат отдели човешки ресурси и връзки с обществеността – неща, които преди години бяха непознати.

И също така се насочват към все по-големи сделки. В резултат доходността им намалява, защото в света на големите сделки е по-трудно да намериш изгодни оферти.

Стойността на сделките става все по-голяма. Например на 20-и май, инвестиционна компания на Goldman Sachs и TPG Capital се съгласи да плати 27.5 млрд. долара за мобилния оператор Alltel, а една седмица по-рано Cerberus Capital Management обяви, че ще купи Chrysler от DaimlerChrysler за 7.4 млрд. долара плюс задълженията на фирмата, изчислени на 18 млд. Долара.

Експертите не са единодушни как ще се отразят тези промени на печалбите от хедж фондовете. Споре Чарлз Росоти от Мерил Линч, колкото повече пари се влагат в сектора, толкова по-малка ще бъде печалбата за инвеститорите.

Други експертите се съгласяват и допълват, че хедж фондовете започват да следват по-рационални за тях стратегии - те не желаят да рискуват в операции, които могат да им донесат големи печалби, защото в тях вече се влагат толкова много пари, че печалбата от такси по управлението им е достатъчна.